Петко Ганчев
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи колеги и приятели! За мен днес този ден е последен в българския парламент като народен представител. Искам да споделя няколко думи накратко с вас – както в повечето случаи съм говорил кратко.
Винаги, когато съм говорил, аз съм се вълнувал, защото съм чувствал високата отговорност, че се намираме в храма на новата българска държавност. Винаги съм се стремял да бъда полезен за решаването на онези въпроси, които са стояли пред българската държава и общество. Отначало аз се поддавах в известен смисъл на партийната реторика, но постепенно се стремях да бъдат обективен и да търся решението на проблемите, независимо от това кой ги предлагаше, и подкрепях онези разумни инициативи, които идваха от всички парламентарни групи. Това го знаят колегите както в пленарната зала, така и в комисиите, в които работих през тези три години, десет месеца и седем дни.
Имах редица инициативи, някои от които бяха подкрепяни, други останаха недовършени, но все пак те бяха един тласък в мисленето и в решението на тези проблеми както за науката, така и за нейната организация и управление.
През тези години много от вас ми станаха близки и скъпи, независимо от партийната си принадлежност. Мисля, че това е взаимно.
Напускайки парламента, аз ще отнеса със себе си в новата си длъжност високата отговорност към българската държава, към българския народ и искам да ви пожелая и на вас винаги да се водите от това чувство за висока отговорност.
Съжалявам, че не можах да реализирам една от своите инициативи за модерния патриотизъм, инициативата за единна България, но дай Бог вие да направите това в следващия парламент.
Започнах една книга, чиято първа част ще бъде публикувана съвсем наскоро – “Между миналото и бъдещето”, където в третата част се говори за парламента отвътре. Много от вас ще бъдат герои на тази книга.
Аз искам да завърша своето слово с едно пожелание: нека и занапред във вашите усилия и вашите стремежи Бог да ви води и да пази България! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Стража съществува благодарение на хора като Вас!