Докладчик Йордан Памуков

Благодаря, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ

относно Законопроект № 502-02-16, внесен от Министерския съвет на 22 март 2005 г., за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа от 9 ноември 1995 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 април 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа от 9 ноември 1995 г.

Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти (ETЕS № 106), цели за окуражи и улесни сключването на споразумения между местните органи от различни държави в рамките на тяхната компетентност. Подобни споразумения могат да се отнасят до въпроси на регионалното развитие, защитата на околната среда или създаване на асоциации на териториалните общности или власти. Държавите, подписали конвенцията, се задължават да положат усилия да премахнат евентуалните пречки пред трансграничното сътрудничество между местни органи от различните държави. Република България е ратифицирала конвенцията за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти през 1998 г.

Предложеният за ратификация с настоящия законопроект Допълнителен протокол има за цел да допълни Рамковата конвенция (ETES № 106) като изрично признае при определени условия правото на териториалните общности да сключват трансгранични споразумения за сътрудничество, действителността по националното право на актовете и решенията, приети в рамките на споразумението за трансгранично сътрудничество и правосубектността на всеки орган за сътрудничеството, създаден по силата на такова споразумение.

Съгласно чл. 8 от Протокола всяка договаряща страна в момента на ратифициране трябва да декларира дали ще прилага разпоредбите на членове 4 и 5 или само на един от двата. Членове 4 и 5 предлагат две различни концепции за функционирането на този орган. Член 4 определя правомощията на органа за сътрудничество, притежаващ правоспособност, който може да бъде както субект на публичното, така и на частното право. Тук се следва една “двойнствена” правна логика като органът за сътрудничество се ръководи единствено от националното право на държавата по неговото управление.

От друга страна, чл. 5 предлага възможността договарящите страни да създават публичноправни органи за трансгранично сътрудничество, които да действат според правната уредба на териториите на всички териториални общности или власти – страни по споразумението, като актовете на органа имат същата юридическа сила независимо от мястото на прилагането им.

Предлага се Република България да декларира, че ще прилага само разпоредбите на чл. 4.

Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти и нейните допълнителни протоколи са приети в рамките на Съвета на Европа и не са част от acquis communautaire. Само част от държавите-членки на Европейския съюз са подписали конвенцията. Доколкото обаче трансграничното регионално сътрудничество може да подпомогне постигането на целите на политиките на Европейския съюз в областта на регионалното развитие (преговорна Глава двадесет и едно), предлаганият Законопроект за ратифициране на Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности, може да бъде подкрепен.

С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа от 9 ноември 1995 г.”