Кина Андреева

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Боя се, че ще наруша този дух, който в момента цари.

Ще започна с това, че Народното събрание миналата седмица пак така на първо четене гласува един законопроект, а това беше Законопроектът за административното регулиране на производството на оптични дискове и други носители, свързани с авторското право, и пак така с мотива, че трябва да дадем добър сигнал на европейските ни и американските ни партньори. Разбира се, те не са толкова глупави и от този сигнал не излезе нищо, ако сте се запознали днес с медиите. Там много ясно е казано, че България, вероятно утре, за голямо съжаление на всички нас и най-вече заради безотговорността на управляващото мнозинство, ще бъде включена в Списък 301 и то в по-тежката категория.

Днес отново се занимаваме с един законопроект, който, всички знаем, че няма да може да бъде гласуван на второ четене, но въпреки всичко даваме някакви сигнали. На кого даваме сигнали – не е ясно.

Вместо днес да разгледаме на второ четене законопроекта за собствеността и ползването на земеделските земи, който би решил реално съществуващи проблеми на стотици български граждани и би позволил справедливостта да възтържествува и те да получат обратно земите си, които са им били отнети от държавата и наистина да има някакъв ефект от това наше действие, ние отново се занимаваме с PR-акции. Разбирам, че на Новото време му е изключително необходимо да извърши подобен предизборен PR, но се питам защо българският парламент позволява подобно отношение?

След тези няколко думи бих искала да кажа своето отношение и отношението на Демократи за силна България към законопроекта, който разглеждаме в момента. Ще започна от самото заглавие – защо меценатство, защо не е дарителство, което е една хубава българска дума? Защо този законопроект, който, ако наистина имаше желание да подкрепи българската култура, не беше направен в консенсус с българските културни творци, не беше направен в консенсус с представителите на политическите сили в парламента и с държавните институции, защото той би имал сила и някакъв ефект единствено ако беше плод на един такъв консенсус?

Преди малко чухме какво е становището на Министерството на финансите – не на никакви данъчни облекчения. Е, какво остава от този законопроект? Остава една държавна комисия за подпомагане на културата, още трима народни представители от мнозинството от либералния управляващ алианс ще получат заплата и мандат в някаква държавна комисия и с това ще се приключи. Самият факт, че българските творци имат в една доста голяма част отрицателно становище по този законопроект, говори достатъчно красноречиво за това.

Бих искала да се спра на някои от основните слабости, според мен, на законопроекта, първо като философия. Този законопроект по никакъв начин няма да спре, а точно обратното – ще стимулира изпирането на мръсни пари под формата на помощ за културата. Този законопроект не либерализира и няма да стимулира дарителството в полза на културата, а точно обратното – той го ограничава, защото създава, представете си, първо, държавна комисия за подпомагане на културата. Тази комисия е подробно разписано какъв регистър води – публичен регистър на организациите, подпомагащи културата. Тези организации всъщност са посредниците между мецената и твореца или творческия състав. Защо са необходими те, каква е тяхната роля? Всички тези организации трябва да отидат и да се регистрират. Освен това към тази държавна комисия ще има и обществен съвет. Този обществен съвет и тази комисия ще разпределят някакви дарения, които евентуално ще се получат, ако меценатът не е изявил изричната си воля.

Но нали смисълът е, че всяко юридическо или физическо лице, което има намерение да дари средства за културата, е нормално да каже: искам да дам тези средства и да подкрепя видинския театър, или театъра в Сливен, или симфоничното, оперно-филхармоничното дружество в Русе? Кой би отишъл и просто би дал на тази комисия някакви средства, за да ги разпределя тя чрез проекти? Това е пълен абсурд!

Защо в този законопроект е изключена възможността общинските фирми да бъдат дарители и меценати? Една печеливша общинска фирма спокойно би могла – и това е смисълът – да се поощрява културата в регионите по места, да направи дарение за местната театрална трупа или местния оркестър, или да подкрепи един художник да си направи изложба. Какво лошо има в това? Защо априори общински фирми с държавно и общинско участие са изключени от тази роля? Не виждам никакъв смисъл в това.

Защо в текста на главата “Стимулиране на меценатството” е записан следният текст в чл. 37: “Държавата може да подпомага и насърчава меценатите на културата чрез данъчни и други финансови и други икономически данъчни облекчения”? Какво означава това – “може да подпомага”? Може и да не подпомага. За какво е този закон тогава, какъв проблем ще реши и как точно ще помогне на българската култура? За мен този закон е направен точно по поръчка на хора, на които единствения начин на икономическо мислене, формата им на икономическа изява е далаверата. Те по никакъв начин няма да стимулират средния бизнес, предприемачите, да направят дарение за културата.

Впрочем в него никъде не са засегнати отношенията, няма и думичка по въпроса как да се развиват взаимоотношенията между българските предприемачи и българската култура, как да се постигне онази престижност на това да подкрепиш едно високостойностно изкуство. Така както всичко тук е написано, разбира се, че подкрепа ще получат най-ниските форми на културата, тези, които и без това се продават, защото са комерсиални, защото са най-лесно смилаеми от публиката. Какво ще се получи тогава с високото изкуство, със стойностното изкуство?

Така както е написан законът, поставя изключително много въпроси. Няма точно определение и разграничение между дарителство, спонсорство, меценатство и т.н. Не са точно обяснени произведенията на културата. Тук има един списък, изброени са 12 точки кое може да бъде произведение на културата, само че липсват, примерно, паметниците на културата. Това означава, че ако един български бизнесмен желае да даде средства за съхраняването или опазването на един паметник на културата, той няма да получи за това никакви данъчни облекчения. Как може точно паметниците на културата да бъдат пропуснати в този списък? Как може да бъдат пропуснати луксозните издания на албуми и на други такива форми на изобразителното изкуство? Очевидно е недомислено и направено само и единствено с една цел: евтин популизъм. Само че културата не търпи популизъм на неин гръб и аз мисля, че тук вносителите са направили много голяма грешка, защото тази подигравка ще се върне като бумеранг срещу тях.

Струва ми се, че накрая няма да бъде зле да кажа, че ако Гай Меценат – онзи пръв римски министър на император Август, от когото носи името си тази дума и който е бил известен покровител на изкуството и на литературата, едва ли би подкрепил Вергилий, Хораций и всички онези древноримски поети, ако трябваше да се съобразява с този законопроект и ако трябваше да минава през всичките онези безсмислени стъпала и държавни комисии, регулатори, организации, които се предвиждат по този законопроект. Той изобщо не позволява директната връзка между дарителя и твореца, което, според мен, ограничава изключително много вероятността някой да направи подобно дарение.

Накрая, завършвайки, искам да кажа, че Демократи за силна България смятат, че българската култура има необходимост от подкрепа, че трябва да бъдат взети сериозни мерки, за да се засилят частните инвестиции в българската култура. Това може да стане по различни начини и един от тях е просто поправка на Закона за закрила и развитие на културата. Може да има и Закон за дарителството, но този закон има смисъл единствено и само ако в него е постигнат консенсус и са изброени конкретни финансови облекчения. В противен случай това остава един безсмислен текст на хартия, който няма да може да изпълни своето предназначение.

Затова и ние ще се въздържим при гласуването на този законопроект. Благодаря.