Мария Стоянова

Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, уважаеми генерал Колев! Миналата година през месец ноември отправих въпрос към министъра на отбраната господин Свинаров точно във връзка с покупката на фрегата след публикация във вестниците. Получих отговор след половин година и то след като беше подписан Договорът за покупката между България и Белгия. На заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ние изслушахме един контраадмирал, който подкрепи мотивите на правителството за този договор и който беше достатъчно компетентен да отговори на част от въпросите. За съжаление част от тези отговори предизвикват тревога сред нас – част от народните представители. Те касаят именно този твърде дълъг период на експлоатация на фрегатата – тя е била в действие 33 години. Направеният ремонт, както Вие твърдите, а предполагам, че и министър Свинаров би подкрепил, е най-добрият, че Белгия е водена от добри намерения, че т.нар. политическа цена е платена.

Аз обаче не съм съгласна с тези обяснения, защото в отговора, който получих на питането, министър Свинаров каза не само за тази фрегата, но и че още две са на път към България. Разговорите за втората са почти финализирани, а ако постигнем покупка и на втората, ни се обещава и трета. Излиза, че Белгия ще предостави трите си стари фрегати, произведени през 70-те години на приятелска България, вероятно на една прилична сума, но какво ще правим с тези стари фрегати, за които Вие твърдите, че са модернизирани?! Те не могат да бъдат така модернизирани предвид на стария корпус и на цялото остаряло изделие с тази дълга експлоатация.

Защото няма сделка, която да е реализирана от Министерството на отбраната и тя да не е най-добрата, най-изгодната и същевременно винаги непрозрачна и винаги бърза сделка, целяща нещо. Ние оставяме на следващото правителство може би да разбере какво се крие зад тези договори. Но Министерството на отбраната вече се превръща някак си в Министерство на търговията. Такава бързина на покупки и такава експедитивност на разходване на милиони на държавата зад благородното прикритие, че изпълняваме изискванията на евроатлантическото ни членство е някак си тревожно. Защото, вижте, на този парламент му остават две седмици. И вие пришпорвате да се реализира една сделка, според вас 27 милиона са нищо, но ако попитате хората, за тях те са една значителна сума. Сума, която може би не отговаря на очакванията за нашето точно евроатлантическо членство. Имаме тези притеснения. Знам предварително, че ще ни успокоите. Но няма ли тази фрегата да се нареди до яхтата на бившия диктатор на пристанище Варна след пет години и да няма кой да я купи? Защото какво означава едно разходване на пари, без да има конкурс, без да има прозрачност, без да има яснота сред хората? Всички договори са засекретени, този гриф вече присъства във всички документи в Министерството на отбраната и той е много удобен гриф. Но този гриф крие и много рискове за българския народ.