Любен Петров

Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм доволен, че в Народното събрание се обсъжда такъв въпрос. Поводът е проекта на едно решение, внесено от Министерския съвет във връзка с участието ни в Ирак. Но аз искам, господин председателю, да Ви попитам, както и други колеги попитаха: ние спазваме ли Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където е казано, че всички теми, всички предложения, проекти, въпроси, свързани с една тема, да бъдат обсъждани на едно заседание? В тази връзка група народни представители на 23 април 2004 г. внесоха един проект на решение относно нашето участие в Ирак и то беше конкретно, цитирам: "За незабавно изтегляне на българския батальон от Ирак и прекратяване участието на България в тази война".

Има становище на водещата комисия. Независимо какво е то, то трябва да се предложи днес на вниманието на народните представители, за да се вземе отношение по него. Вие не правите това, уважаеми господин председателю, и аз настоявам да го подложите на гласуване, независимо кой какво отношение ще вземе по него. Аз настоявам това наше предложение от 23 април 2004 г. да бъде подложено на гласуване. Ще Ви го представим, господин председателю, стига да имате желание да се съобразите с това наше предложение.

Второ, напълно споделям казаното от преждеговорившите, че интересът към тази тема не е така голям в народното представителство. Личи от присъствието в залата. Аз си спомням на 29 май 2003 г., когато взехме решение да изпратим нашия батальон в Ирак, какво беше присъствието в залата тогава – над 160 човека, 164 гласували. Погледнете днес колко има. Това маловажен въпрос ли е? Внася го Министерският съвет. Към предложението на Министерския съвет трябва да има респект, трябва да има уважение и всеки да се отнесе с нужната отговорност, както и аз ще се отнеса. Но, първо, мнозинството не желае да участва в дискусия, предложена от неговото правителство. Погледнете участието. Аз ще Ви моля след това за гласуването да се направи всичко възможно, за да гласуват само присъстващите в залата, уважаеми господин председател. Да се знае действително какъв е вотът на народните представители. Не някъде си, а тук да участват. На това нещо трябва да се сложи край и вярвам, че Вие ще го направите. Вашите предшественици не съумяха.

Споделям загрижеността на всички, които се изказаха дотук, за нашето участие, за живота и здравето на нашите военнослужещи. Виждам една еволюция и в опозицията отдясно, и в други колеги, които се изказаха, една загриженост и това ме удовлетворява, че все пак има известно развитие през тези две години наше участие в Ирак. Някои хора са се осъзнали, някои са се попритеснили, че са сбъркали, когато взеха решението да изпратят нашите момчета като пушечно месо. Тогава, може би водени от други емоции, от други цели, от други съображения, гласуваха с едно голямо въодушевление – ние внасяме някакъв принос. И аз исках да е така, уважаеми колеги, но знаех, че това няма да бъде така. Показаха го събитията в Ирак, показа го развитието на обстановката от 2003 г. до днес, че това е измислено, излишно, една авантюра за някакви чужди интереси. Но България не участва достойно в тази мисия.

Споделям мнението, че тук ние трябваше да получим една пълна оценка за нашето участие - изпълнена ли е мисията или не? Тази оценка трябваше да се внесе от Министерския съвет. Неколкократно парламентарни групи и от Коалиция за България, и от дясната опозиция предлагаха да се внесе такъв доклад. Такъв доклад не ни се предложи.

Аз ще ви кажа защо не се внася, уважаеми господин Агов и господин Абаджиев. Защото няма какво да се докладва. Там нашето участие е безпредметно. Нашата мисия, нашето участие е провалено. Министерският съвет няма какво да докладва за изпълнената ни мисия. Вие може да имате най-голямото желание да отчетем утре принос в демократизирането на Ирак, принос в стабилността на Ирак и в обстановката около Ирак, в този район, но няма с какво да се похвалят нашите управници днес. Затова не внасят.

Аз категорично заявявам от тази трибуна, че не само българската мисия, цялата мисия в Ирак е провалена. Нито една от целите не беше постигната и няма да се постигне. И сега съвсем популистки, днес Министерският съвет внася това предложение. Аз открай време излагам една позиция и днес пак я потвърждавам, че ние нямаме място в тази мисия в Ирак. Но вижте какво ни се предлага:

Точка първа – "намаляване числения състав до 400 души". Това е напълно излишно. В решението от 29 май 2003 г. ние сме казали "до 500". Като сме казали "до 500", могат да бъдат и 50. Защо занимаваме Народното събрание сега с това допълнително? Какво даваме на мисията? На кого казваме нещо? (Реплика от народния представител Иван Костов.)

Да, господин Костов, абсолютен популизъм. Не моето беше популизъм, когато аз говорех за нашето участие там и Вие ме упреквахте в популизъм, в емоции и т.н. Ето на практика популизъм, уважаеми колеги, защото утре ще се срещнете и с избирателите и те ще ви питат. Вие няма какво да отговорите и сега правите съвсем несериозни и несъстоятелни еквилибристики – "намаляваме до 400".

И след това втората точка - до 31 декември. Прав е господин Агов като ви казва, че тогава свършва мисията. Вие какво предлагате до 31 декември? И с това решение, и без него на 31 декември завършва мисията на българския батальон. Какво правим тогава? (Реплика от народния представител Станимир Илчев.)

Не можете да ме прекъсвате, господин Илчев, ние сме демократичен парламент!

И какво предлагате с третата точка? Да се водят консултации. Та нима тези мисии там досега се организират без консултации, без преговори, без договорености? Нима сега откриваме Америка? Какво правим ние с това? Ето го популизмът.

Виждам, че мнозинството се дразни – вие ще се подразните по време на кампанията, а след изборите ще ви бъде много горчиво. Една горчива чаша ще изпиете именно и заради това си решение, и за днешното предложение, което правите.

Предлагам Ви, господин председателю, да подложите и нашето предложение на гласуване и да вземете мерки да се гласува така, както изисква нашият правилник, както изисква и Конституцията. Благодаря.