Елка Анастасова

Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин президент, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги!

Днес, 11 май 2005 г., Денят на Светите равноапостоли Кирил и Методий, е наистина символична дата в българската история. Дваж по-символична ще бъде тя с акта, който Тридесет и деветото Народно събрание ще приеме – гласуването на Законопроекта за ратифициране на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Защото с този акт българската азбука – кирилицата, става третата азбука в Европейския съюз, а българският език се признава за автентичен език на договорите, както и за официален и работен език, който се използва от институциите на Европейския съюз. С този акт делото на Светите братя първоапостоли получава най-новото си признание от европейски мащаб, след като през 1980 г. Папа Йоан Павел Втори ги провъзгласи за съпокровители на Европа, заедно със Св. Бенедикт.

Мисията на двамата братя Кирил и Методий, с която те, по думите на Папа Йоан Павел Втори, решително допринасят за изграждането на Европа не само в рамките на религиозното и християнско общение, но и за нейното гражданско и културно единение, добива ново измерение. И това е онзи особен исторически момент в днешния ден, чието значение трудно би могло да бъде оспорвано от когото и да било както сега, така и в бъдеще. Защото с Декларацията на Република България относно използването на кирилицата в Европейския съюз, която е част от настоящия договор, България де факто внася своя дан в европейското семейство преди още да е приета окончателно като равноправен член в нея. България влиза с особен принос на най-високо равнище, обогатявайки европейското културно наследство с още един език, с още една писменост – българският език, българската писменост. И макар и това Народно събрание да не намира сили да приеме Закона за българския език във времето на бурни външни влияния, именно те – българският език и българската писменост, именно делото на Светите братя Кирил и Методий вече ни направиха равноправни и достойни европейски партньори преди икономически и политически да сме го постигнали. И това е сериозен повод за гордост и високо национално и европейско самочувствие.

Наистина много може да се говори за плюсовете и минусите на останалите договорености, за тях вече другите преди мен говориха. И още ще се говори. Още много ще се поздравяваме и още много ще спорим. Така и трябва да бъде. Но в днешния ден аз бих искала да призова всички политици – настоящи и бъдещи, преговарящите с Европейския съюз да бъдем или поне да се опитаме да се стремим към нивото на двамата съпокровители на Европа Кирил и Методий, да бъдем достойни техни последователи и наследници както пред народа си, така и пред Европа, да мислим не просто какво ще получим или какво ще ни наложат от Европейския съюз, а какво ние ще внесем и как ще обогатим, и с какво ние ще допринесем за едно ново качествено различно и подобаващо високо равнище на функциониране и развитие на Европейската общност, как ще отстояваме и ще докажем, че ние сме способни да бъдем уважавани, активни и равноправни партньори в нея, а не просто пасивни наблюдатели и изпълнители на чужда воля. И нека не оставяме следа от подобно впечатление дори у когото и да било от своите сънародници. Нека работим върху това. Това е моят апел към българските преговарящи – нека бъдем на висотата на българските първоучители във всичко, което правим, влизайки в Европа.

От името на независимите, подкрепящи присъединяването на България към Европейския съюз, казвам “да” на Законопроекта за ратификация на договора. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)