Владислав Костов

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!

Предложеният от правителството законопроект, предмет на настоящото обсъждане в т. 8 от седмичната програма, има принципно две цели, облечени в три члена.

В чл. 1 се визира първата цел, тоест в законопроекта се предлага Народното събрание да ратифицира Годишното финансово споразумение за 2004 г. между Република България и Комисията на Европейските общности по Програмата САПАРД, отнасяща се до Присъединителната програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България, сключено на 14 април 2005 г. Има ли спор по чл. 1 е въпросът? Очевидно, че не. И в този чл. 1 би следвало може би законопроектът да бъде изчерпан като цел и съдържание.

При втората цел обаче това не е така, защото тук се преследва и една друга цел с чл. 2 и произтичащия от това чл. 3. С тях вносителят иска от Народното събрание да се даде мандат на Българската агенция по САПАРД да сключва договори с получателите, т.нар. бенефициенти на финансова помощ авансово над размера на финансовата рамка по влезлите в сила годишни финансови споразумения. Тоест, какво се иска от нас?

От нас, народните представители, се иска да подпишем един бланко-чек, в който висшестоящите чиновници да вписват авансово над годишното финансово споразумение определени суми на определени лица като субсидии по определени мерки. Въпреки благовидните мотиви за целесъобразност ни се предлага да прекрачим законови разпоредби или да оформим някаква законосъобразност на подписани вече договори по споразумението за 2004 г., които обаче надхвърлят финансовата рамка.

Господин заместник-министър Боев признава, че са сключени договори над финансовата рамка във в. “Труд” или във в. “24 часа”, май беше от завчера, с 469 вътрешни бенефициенти. Е, как е станало възможно това без законово основание на практика? Сега ни се предлага да одобрим сключване на договори за финансовата рамка. И защо се бърза толкова? За да устроим още някои определени лица или групи ли? Може би да оформим поети към същите или към други лица ангажименти и т.н.? Ако това е така, би било един доста семпъл предизборен трик с привкус на далавера, извинявайте, но е така.

Мисля, че е необходимо да си припомним някои неща накратко относно целите и приоритетите на програмата и да оценим какво постигна тя за 5-годишното й прилагане. По линията на програмата САПАРД в периода 2000-2006 г. следваше предвидените средства да се насочат за извършване на преустройство и развитие на селското стопанство, на земеделския сектор, селските райони, хранителната промишленост, така че след членството ни в Европейския съюз икономиката на отрасъла и структурите, осъществяващи тази икономика, да бъдат в съответствие с практиката, условията и изискванията на Европейския съюз и да могат да се впишат в икономическата обстановка на Европейския съюз, както и нашата продукция да бъде конкурентоспособна на европейския пазар – и като качество, и като цена. За съжаление обективната констатация е, че това не се случи. Положителните ефекти и напредъкът в селското стопанство са твърде скромни, бих казал, незадоволителни. Селското стопанство продължава да бъде далеч от стандартите на Европа – и като качество, и като себестойност, и като организация и технологично развитие и обезпеченост, което ще създаде изключително големи трудности в периода след присъединяването ни към Европейския съюз.

Насочваните в земеделието средства не бяха добре използвани и още по-малко усвоявани. Според някои данни до февруари 2005 г. са били одобрени общо 1909 проекта на обща стойност 770 млн., обаче изпълнените проекти са по-малко и от половината – 841, а реално усвоената сума е била 181 млн.

Второто нещо, което също е твърде обезпокоително, е, че бяха финансирани основно, в по-голямата си част големи агрофирми и кооперации, доколкото можем да твърдим, че последните, кооперациите, се вписват в пазарните икономически условия на съвременността. В същото време дребните фермери и производители, чиито брой е преобладаващ за страната, практически не бяха обхванати в мерките и програмите, не получиха никаква помощ и могат да останат, а и положително ще останат, ако продължаваме така, извън икономическата действителност на 2007 г. Много от секторите на земеделието останаха също така извън обсега на финансовото подпомагане. Одобрените и реализирани проекти за обновяване на фермите за производство на мляко са твърде малко. Оттук и спадането на качеството на добива и себестойността на продукцията, които не са на конкурентно ниво.

Същото важи и за проектите в животновъдството. Реализираните проекти за развитие на селския туризъм не доведоха на практика до развитието на селските райони. Те бяха насочени основно по проекти в известни курорти с национално значение, които доведоха до облагодетелстване на определени лица и групи, без да дадат съществен принос за съживяване на типично селските райони.

Никакво усвояване няма по мярката за обучение на земеделските производители, а това е изключително важно, защото земеделският производител трябва да се научи как, по какъв начин, с каква организация да създава производство, което да бъде конкурентоспособно.

Очевидно е, че бяха налети средства, които не доведоха до необходимия ефект и придвижване на сектора към европейските критерии, а това стана възможно основно с незадоволителната работа и определено едностранчиво мотивирана работа на Агенцията по САПАРД.

Законопроектът, който се предлага да приемем, включващ в себе си чл. 2 и чл. 3, оставя след себе си един неприятен, лош привкус и съмнение за уреждане на вече поети ангажименти и за използване авансово средства по рутинния неефикасен начин, неводещ до развитието на земеделския сектор и земеделските производители. Това ние не можем да допуснем и сме против този законопроект в тази му редакция със злополучните текстове на членове 2 и 3, които ние не можем да подкрепим.

Благодаря ви за вниманието.