Иван Козовски

Уважаема госпожо председател, дами и господа! На заседанието на Комисията по образование и наука гласувах против проектозакона за Софийския университет “Св. Климент Охридски”, внесен от група народни представители, след като се запознах със становищата на Съвета на ректорите на висшите училища в България, на Националния синдикат “Висше образование и наука” при КНСБ, след като изслушах убедителното изложение на ръководството на Министерството на образованието и науката против законопроекта и след като прочетох и изслушах неубедителните, грандомански и противоречащи и на Конституцията, и на Закона за висшето образование доводи на ректора проф. Биолчев и на бившия ректор проф. Семов. По-нататък ще се спра на техните доводи.

Професор Биолчев и проф. Семов настояват за особени привилегии в републиканския бюджет, както и за промяна статута на имотите на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Един от доводите на проф. Биолчев, цитирам: “Като се каже “университетът” се разбира Софийският държавен университет, който и в съзнанието на българите е национален”, край на цитата, е меко казано смехотворен. Когато проф. Камбуров, госпожа Калканова, проф. Стефан Данаилов, доц. Паница, господин Танков, проф. Козовски в Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, а и на много други места, включително в София, кажат “университетът” нямат непременно предвид Софийският университет “Св. Климент Охридски”.

Професор Биолчев проявява пълно пренебрежение спрямо останалите университети у нас. Под неговото достойнство е той да се сравнява с останалите ректори, да присъства на ректорските съвети – справка в. “Труд”. Той признава само пет университета у нас, и, разбира се, на първо място Софийския университет. Професор Биолчев не иска да е пръв между равни, а да е пръв, единствен в Галия, но нито е Гай, нито е Юлий, а още по-малко е Цезар.

Професор Биолчев твърди, че авторитетът на Софийския университет се е издигнал особено след възстановяване на Факултета по медицина, където се обучават, забележете, 20 студенти. Известно е, че за това са похарчени, харчат се и ще се похарчат десетки милиони лева. В същото време проф. Биолчев непрекъснато се оплаква от недостиг на парични средства и ниски заплати. Известно е, че висшите медицински училища у нас работят с тройно по-нисък капацитет, отколкото преди 20 години. Поради този факт не само че не трябва да се разкриват нови медицински факултети, а някои от сега съществуващите трябва да се закрият.

По-нататък той твърди, че няма друг университет в България, способен да си спечели престиж, равен на известни университети в други страни. Не съм убеден обаче, че обучението в момента в някои факултети на Софийския университет е престижно. Имам такива сведения. Но чашата на търпението ми преля, когато проф. Биолчев заплаши, че, ако не се приеме проектозаконът, Софийският университет е показал, че може да сваля правителства – справка стенограмата.

Оставям на вас, дами и господа, да прецените гореизложеното.

Статията на проф. Семов във в. “Труд” изобилства с празни клишета, псевдоафоризми и поучения, а не със сериозни доводи в полза на проектозакона. Предлагам ви да се запознаете с нея. Накрая проф. Семов прави лишения от логика и разум извод, че трябва да се поддържа привилегировано само Софийският университет, защото сме бедна държава, защото така било в напредналите страни, защото друг университет не е способен да изпълни високата мисия. Нито едно от тези твърдения не е вярно, както не са верни и мотивите, които са отразени за Сорбоната, Харвард и Оксфорд. Между другото, “Харвард” се пише не с “т” накрая, а с “д” – справка мотивите за проектозакона.

В напредналите страни не се дават привилегии въз основа на симпатии, добри намерения и неправилни самооценки, а се гарантират средства и стимули за реални постижения въз основа на конкурси и обективни оценки. Нашите университети трябва да бъдат равнопоставени в това отношение и да се доказват или не със своята дейност и постижения. А що се отнася до имотите на Софийския университет, нека този проблем да бъде разгледан благоприятно за университета от Министерския съвет. Благодаря.