Асен Дурмишев

"ДО

ПРОФ. АСЕН ДУРМИШЕВ –

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО

И НАУКАТА В 39 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: Ваше писмо с изх. № И 553-09-46 от 21 април 2005 г. и с наш вх. № 0101 156 от 21 април 2005 г.

Уважаеми професор Дурмишев,

Във връзка с представения Законопроект за СУ "Св. Климент Охридски", изготвен от проф. Огнян Герджиков и група народни представители, Министерството на образованието и науката изразява следното становище:

Приемането на предложението на проекта на този етап е нецелесъобразно, тъй като засега не съществуват критерии, правила и процедури, даващи право за определяне на национален статут на висше училище. В Закона за висшето образование чл. 9, ал. 2 са регламентирани правомощията на Народното събрание като държавен орган, чрез който държавата упражнява функциите си по управлението на висшите училища, а именно с решения да открива, преобразува и закрива висши училища и ежегодно със Закона за държавния бюджет да определя субсидии за всяко държавно висше училище. В същия закон не е предвидено правомощие за определяне статут на висше училище като национално, не са посочени изискванията, на които следва да отговаря висшето училище, за да бъде обявено за национално, нито са определени редът и условията за даване на такъв статут.

Член 12 от Закона за висшето образование според вида на собствеността, въз основа на която осъществяват дейността си и източниците на финансиране, делението на висшите училища е на държавни и частни, а в чл. 17, ал. 1 от същия закон в зависимост от броя и вида на областите, в които се осъществява обучение, висшите училища са разграничени по вид, като понятието "национален университет" не е легално определено в Закона за висшето образование.

В Конституцията на Република България също не е предвиден ред и условия за определяне статута на висшите училища за национални.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен. От друга страна, на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонение от него само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени с него.

Тъй като в българското законодателство към настоящия момент липсва дефиниция на понятието “национален университет”, финансирането на всички държавни висши училища се извършва със средства от държавния бюджет. В системата на висшето образование на Република България съществуват няколко висши училища, в названията на които присъства определението “национален” – Национална спортна академия, Национална академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”, Национална художествена академия, Национален военен университет “В. Левски”. При всички тези случаи думата “национален” препраща към факта, че в цялата страна единствено в тях се провежда обучение по определени профилирани специалности. При разпределението на държавните финансови средства националните висши училища не се ползват с какъвто и да е облагодетелстващ статут. Съгласно чл. 91, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование субсидията от държавния бюджет осигурява средства за: издръжка на обучението – определя се въз основа на дефинирани нормативи по професионални направления за един студент; броя на студентите и докторантите и резултатите от оценката при акредитацията на висшите училища; капитални инвестиции, научни изследвания - средствата се определят в размер на не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучение; социално-битови разходи за студентите и докторантите – определят се на основата на действащите нормативни актове и броя на студентите и докторантите. В конкретния случай няма основание да се счита, че с отделянето на субсидия за Софийския университет “Св. Климент Охридски” на отделен ред бюджетът ще подобри неговото финансово състояние.

От мотивите към законопроекта не става ясно какво налага статутът на имотите на Софийския университет “Св. Климент Охридски” да се използват със статут, различен от тези на останалите училища. Съгласно чл. 89, ал. 2 от Закона за висшето образование недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са публична държавна собственост. Тази част от сградния фонд на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, която принадлежи към националното културно наследство, може да бъде поддържана чрез привличане и на извънбюджетни средства.

Държим да отбележим, че Сорбоната, в която всъщност се помещават четири независими университета, Оксфорд и Харвард, не са обявени от съответните парламенти за национални образователни институции с различен от другите университети статут. И това е така, защото в демократичните страни престиж не се издига със закони, а със завоюване с дълголетни и непрекъснати усилия за по-високо качество на образованието и изследователската дейност.

С оглед на изложените аргументи и систематичността на нормативната уредба, свързана със системата на висшето образование, считаме, че отношенията, регламентиращи статута на висшите училища, начините на тяхното финансиране и управление на предоставената им собственост, следва да намерят уредба в един нов Закон за висшето образование, чиято концепция се разработва в момента от Министерството на образованието и науката.”