Тошо Пейков

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Тази тема, казано на битов език, беше любима дъвка на медиите близо година и половина. За съжаление интересът към нея отслабна.

Аз бих желал да ви представя още доказателства за това, че Българската социалистическа партия е била титуляр по получаване на квоти (ваучери) от Саддам Хюсеин.

Ето, това е списък на посредниците за иракски нефт, преведен от заклетия преводач Веселина Режекова. На страница 9 от 13-те преведени от арабски език страници, се съдържа името “България” и две позиции “Българска социалистическа партия – 2 милиона барела” и “Дружество “Иракбул” – 2 милиона барела”. Този списък, тази справка беше предоставена във връзка с писмо, написано до лидерите на антибаасистки партии, които участват сега в изграждането на Ирак. Те отговориха чрез този списък на следните въпроси: “Отговаря ли на истината списъкът, публикуван във в. “Ал Мада”, в който се твърди, че на Българската социалистическа партия са предадени купони за получаване на 12 милиона барела петрол от режима на Саддам Хюсеин?” Отговорът е утвърдителен: “да”; “Ако е осъществена горепосочената сделка, как е реализирана тя – пряко от лица на БСП, като партия или чрез посредници, влезли във връзка с режима на Саддам Хюсеин?”; “Съществуват ли и други документи и данни за други партии, организации и политици, свързани с подобни незаконни сделки?”. На тези въпроси нe беше даден отговор.

Освен това на 23 март 2004 г. журналистката Зоя Димитрова от в. “Монитор” тогава, от името на вестника подаде жалба до Софийски градски съд срещу отказа на президента господин Първанов да осигури достъп до докладите на специалните служби във връзка с финансирането на БСП от режима на Саддам Хюсеин. Още тогава юристът Александър Кашъмов прогнозира, съдът ще обяви отказа на главния секретар на президента Красимир Стоянов за нищожен. Така се и случи: президентската институция е обявила за класифицирана информация два оневиняващи Българската социалистическа партия доклада на НРС и НСС и аз бих желал да поздравим с победата разследващите журналисти Зоя Димитрова и Тодор Пройчев, юристът Александър Кашъмов, които излязоха победители от тази нелека борба срещу остатъците на комунизма, за свободата на словото и информацията и съдийският състав – магистратите от Софийски градски съд и всички модерни разследващи журналисти в България, които все още работят при нелеки условия.

Всички знаем, че крушката си има опашка, а по-паметливите от вас си спомнят аферата в “Нефтохим” през 1991 г., в Държавния фонд за реконструкция и развитие постъпиха 150 млн. долара и бяха завъртени от талантливия международен аферист Макс Рич с помощта на един талантлив Дионисиев. Те изпратиха с тези 150 млн. долара цели танкери с петрол и тогава в 36-то Народно събрание, господин Иво Атанасов си спомня сигурно, избрахме комисия за разследване на грандиозната афера с “ДФРР” с председател Вержиния Велчева, а главният секретар на Министерството на вътрешните работи господин Богомил Бонев беше председател на комисията от страна на изпълнителната власт. Всички помним светкавичната акция на баретите, изпратени от министър Соколов, които превзеха през лятото на 1992 г. централата на “Химимпорт”. Там като заместник-шеф се подвизаваше с книжата си заловеният сега за подкупване на Саддам Хюсеин господин Дионисиев. И някои твърдят, че той нямал нищо общо с БСП.

Освен това, членовете на нашата комисия изслушаха господата Атанас Самсарев, господин Манджуков–младши, господин Васил Василев, господин Захари Захариев и знаем много добре, че още през пролетта на 2004 г. се оказа, че членът на Висшия партиен съвет Захари Захариев е осъществявал сделки, бил е посредник при такива сделки.

Въпросът, който си зададохме и който се надявам в следващ доклад, на следваща комисия да се изясни, тъй като скандалът продължава и е с голям международен отзвук: защо член на ръководството на друга политическа партия, освен на Българската комунистическа партия, не е получил достъп до подобни сделки и не доказва ли това обстоятелство нашата основна теза? Благодаря.