Ахмед Доган

Уважаеми господин президент, Ваши Светейшества, уважаеми господин министър-председател, Ваши превъзходителства, уважаеми народни представители! По правилата на демокрацията днес ние, народното представителство, представляваме тежестта и структурата на народното доверие. Картината на 40-ото обикновено Народно събрание е от седем парламентарни групи и този резултат в крайна сметка е волята на върховния суверен на Република България негово величество избирателя.

Няма съмнение, че вотът на парламентарните избори 2005 в определен смисъл е безпрецедентен през последните 15 години. Затова първата ни задача като политици, законодатели и държавници е да декодираме и разберем значението и смисъла на този вот. За нас е много важно да разберем какво ни казва и какво ни подсказва българският избирател, с какво ни поощрява и с какво ­ наказва. Политическата картина на българския парламент е опредметен отговор на гражданското общество на нашите послания и претенции. И този отговор е такъв, какъвто е, независимо дали това ни харесва или не.

Цялата история на прехода от гледна точка на днешната политическа картина на парламента може да се опише с няколко изречения. Преходът започна с конфронтационен двуполюсен модел, по време на който левицата и десницата си сменяха мястото и ролята съобразно логиката на политическото махало. След това пое курс за създаване на политически център и към либерално центристко балансиране на полюсите и свързаните с тях политически стратегии. И оттам се насочи към нормалното политическо ситуиране както на полюсите, така и на центъра.

За сетен път се убеждавам, уважаеми колеги, че българският избирател безкомпромисно трябва да култивира политическите си представители. Защото всички ние имаме какво да се учим от здравия разум и политически усет на народа. И левицата, и десницата, и политическият център нямат собствен ресурс за парламентарно мнозинство. Но от друга страна, сумарно в рамките на политическите си ареалии и трите компонента имат почти еднаква парламентарна тежест, разликата между тях е от 2 до 6%.

Тъкмо затова в случая основният политически въпрос е не кой ще управлява, а кой от вариантите за коалиране гарантира максимална политическа стабилност в лицето на стабилно парламентарно мнозинство и на стабилно правителство.

Безспорно първата политическа сила е Коалиция за България, но избирателят е преценил, че левицата не трябва да има самостоятелно парламентарно мнозинство, а трябва да постигне такова чрез гъвкава и прозрачна стратегия за коалиране в името на актуалните национални интереси на страната.

Тъкмо затова единственият модел за стабилно парламентарно мнозинство и стабилно правителство е левицата да осъзнае ролята си на основен субект на политическа отговорност, да направи крачка към политическия център и вдясно центристкото пространство и заедно с политическите партньори да зададе modus operandi на стабилността и просперитета на България.

Тъкма затова сега идва ред на здравия политически разум, а структурата на политическия разум е такава, каквото е доверието на гражданското общество към нас. И точно оттук се извежда и основополагащият принцип на отвореното общество с демократичните институции. А именно парламентарното мнозинство определя правилата за правене на политика, но нейната ефективност необходимо включва отношението към парламентарното мнозинство и към опозицията изобщо, защото управляващи и опозиция са задължителни елементи на демокрацията. Но техният конкретен образ и техните идентификации са твърде относителни и променливи, тъй като са функции на динамиката на ножицата на доверието или недоверието към тях.

От тази позиция възходът и падението са задължителни атрибути на всяко демократично общество и е крайно време българският политически разум да приеме тази социална даденост като природна целесъобразност. Дали това може или не може да стане зависи от готовността на народното представителство да загърби гладиаторското начало и предприеме рицарски поход за изпълнение на основните приоритети на страната. А за това са необходими диалог, съгласие и партньорство на всички равнища, включително и между управляващи и опозиция. Обетованата земя на този поход са националните интереси и на първо място сред тях е и евроинтеграционната програма на Република България. В този контекст, ако продължаваме да възприемаме евроинтеграционната програма само като външнополитически приоритет, това е сериозен сигнал, че вече сме изостанали от очакванията на обществото. Евроинтеграционната програма вече реално се превръща във вътрешнополитически приоритет и е актуално свързана с всичко, което следва от това. На първо място, това е необходимост от агресивна инвестиционна политика за общата модернизация на страната, а това предполага стимулиране на всички инициативи и на всеки иновативен инвестиционен процес, който води до увеличаване на брутния национален продукт в рамките на законната му полезност. И обратно, отстраняване на всичко, което пречи до постигането на тази цел.

На второ място, провеждане на социалната политика съобразно европейските норми за разпределение и преразпределение в социалния сектор с оглед постигане на по-голяма заетост, на по-високи доходи, на достъпно и качествено здравеопазване и образование, на образуване на мощни пенсионни фондове и т.н. Целта е постигане на по-високо качество на живот и екзестенциална сигурност на всеки български гражданин.

Кооперативното разглеждане и управленческо овладяване на инвестиционното и социално направление ще бъде изграждането на мост между либералния и социалния вектор в правенето на политика в полза не само на държавата, но и за благоденствието на човека и на обществото.

Но също така е очевидно, че все още не са ясно дефинирани икономическите приоритети на страната, защото все още не е намерена специфичната българска ниша в европейското пазарно пространство. За съжаление държавата продължава да нехае в това отношение. Българският предприемач е изоставен на самотек. Ако той успее, казваме, че държавата му е създала условия за развитие и утвърждаване. Ако пък, не дай си Боже, не успее, тогава той сам си е виновен, защото се оказва, че българският бизнесмен не е познавал правилата на европейския маркетинг.

Специално внимание в това отношение представлява насърчаването на проекти със заложена идея за затворен цикъл на качествено обслужване, в който възстановяването на здравето на човека и удължаването на живота му са основни приоритети. Това направление открива огромен пазар за екоземеделието, екоиндустрията в производството на качествени храни, фитоиндустрията с нови технологии до крайни продукти, туризмът във всичките му направления и сегменти, включително екотуризмът. Културният, селският и медицинският туризъм стават изключително атрактивни за България.

Уникален шанс за България ще бъде, ако се научим да хармонизираме предпоставките за ускорен растеж на брутния продукт с модела за устойчиво развитие, който става водещ за развитите страни. Това, разбира се, предполага издигането на екологичните ценности до равнището на националните ценности и интереси. При правилно зададена стратегия за развитие в някои направления от догонващи можем да се окажем в първите редици на преструктурирането на световната икономика и от промишлено в постпромишлено стопанство, както и икономика на услугите и информационните технологии. Това на практика означава насърчаване на инвестиционни проекти със затворен технологичен цикъл на безотпадъчни производства, когенериращи източници на енергия и т.н. Обективна даденост за подобна политика е фактът, че 85-90% от земите на България са екологични чисти.

За членството в Европейския съюз се използва метафората за холограмата, в която цялото изразява частите така, както частите се определят като огледален образ на цялото. Повече от проблемите на държавата можем да сведем към една основна стратегия за правене на политика, а именно да модернизираме страната така, че тя час по-скоро да се яви като необходим сегмент на цялото в лицето на Европейския съюз.

Убеден съм, че този мандат ще бъде един от най-важните в най-новата история на страната. Ако за последните четири години най-значимите постижения са свързани с включването на България в системата на НАТО и довеждането на страната пред вратите на Европейския съюз, както и необратимото утвърждаване на пазарната икономика, то очакванията от този мандат са свързани с цялата модернизация на страната, с осигуряването на мирен, спокоен и по-качествен живот на гражданите.

Вярвам, че ако народното представителство има воля за стабилно парламентарно мнозинство и стабилно правителство, в името най-близкото бъдеще на страната, това ще бъде постигнато.

Благодаря ви за вниманието!

Бог да ни е на помощ! (Ръкопляскания.)