Бойко Боев

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На всички е известно, че в хода на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз от българското правителство бяха поети определени ангажименти, в това число в областта на ветеринарната медицина. Един от тези ангажименти е приемането на Закона за ветеринарномедицинската дейност. В изпълнение на този ангажимент Министерството на земеделието и горите, респективно Националната ветеринарномедицинска служба, в продължение на повече от две години работи по проект за нов Закон за ветеринарномедицинската дейност. Проектът беше обсъден от Колегиума на Министерството на земеделието и горите, приет на заседание на Министерския съвет и внесен в Народното събрание на 24 септември 2004 г. В качеството си на заместник-министър по това време за периода 2001-2005 г., съм запознат в детайли с този законопроект.

В проекта са регламентирани всички направления на ветеринарномедицинската дейност. Според Европейската комисия този подход е правилен, тъй като цялата уредба, свързана с осъществяване на тази дейност, е систематизирана в един нормативен акт. Проектът е съгласуван с експерти по ветеринарно законодателство на Европейския съюз и Световната организация по здравеопазване на животните в Париж и одобрен от тях.

След разглеждане в Комисията по земеделието и горите на Тридесет и деветото Народно събрание законопроектът бе приет на първо четене в пленарната зала на 24 март 2005 г., но поради недостиг на време не бе приет на второ четене.

Междувременно в страните-членки на Европейския съюз от началото на 2005 г. влязоха в сила нови регламенти, свързани с контрола върху безопасността на храните и ветеринарния контрол и контрола върху производството, съхранението, търговията и употребата на ветеринарномедицински продукти, което наложи основните им принципи допълнително да бъдат разписани в настоящия законопроект.

Променен е принципът на отговорност при производството на безопасни суровини и храни от животински произход, ветеринарномедицински продукти и фуражи. За разлика от действащия закон отговорността се поема от производителите, а не от органите, които осъществяват ветеринарномедицинския контрол.

Смятам, че с реализацията на този принцип и задължаването на производителите да разработят и прилагат система за самоконтрол по цялата технологична верига ще се гарантира високото качество и безопасността на крайния продукт. Разбира се, текстовете на тези четири регламента задължително трябва да бъдат хармонизирани със Закона за храните и Закона за фуражите и ние си запазваме правото за такива промени между първо и второ четене на законопроекта.

Подкрепям идеята за създаване на фонд “Епизоотичен риск”, средствата от който ще се разходват за обезщетяване при кризисно унищожаване на селскостопански животни. Съществуването на този фонд е основен елемент в програмите за борба със заболяванията по животните и особено в програмата за спиране ваксинацията против класическа чума по свинете. Без наличието на правна база и съответно на национален фонд за покриването на загубите, Република България няма да бъде в състояние да прилага европейското ветеринарно законодателство относно борбата със заболяванията по животните.

Смятам за целесъобразно разписаното в законопроекта предложение генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба да е с ранг на заместник-министър и да се назначава и освобождава от министър-председателя на Република България по предложение на министъра на земеделието и горите.

Обемът на ветеринарномедицинската дейност в системата на Министерството на земеделието и горите е значителен. Дейността на много от дирекциите на това министерство е пряко свързана с ветеринарномедицински въпроси и се осъществява в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което възникна необходимостта да са под едно ръководство.

Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба е и главен ветеринарен санитарен инспектор на Република България и много често при обсъждане на въпроси и подписване на документи от съвместен интерес с Министерството на здравеопазването се налага участието му от позицията на заместник-министър.

Считам като напълно правилно частната ветеринарномедицинска практика да се осъществява на територията на един ветеринарен участък. Запазването на териториалния принцип при осъществяването на ветеринарно-медицинската дейност и практика дава възможност за по-голяма гаранция за опазване здравето на животните, контрола върху идентификацията и движението на животните, качеството и безопасността на суровините и храните, получени от тях. Още повече, че в европейското законодателство не се съдържа регламентация на тази дейност.

По отношение на ветеринарните аптеки считам за задължително те да останат като обекти, в които се осъществява ветеринарномедицинска дейност, но да се разкриват само към ветеринарните практики. Това ще повиши контрола върху използваните лекарствени средства при животни, продуктите от които се използват за консумация и от хора.

Одобрявам предвиденото в проектозакона изискване регистрирането и/или одобряването на обекти по чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за фуражите да се извършва след проверка и положително становище от комисия, определена от директора на съответната районна ветеринарномедицинска служба, където се намира обектът.

Съгласно регламентите на Европейския съюз Националната ветеринарномедицинска служба осъществява мерките по контрола над трансмисивните спонгиформни енцефалопатии или с други думи болестта “луда крава”. В тази връзка Националната ветеринарномедицинска служба контролира наличията в храните за животни на преработени животински протеини или други продукти от животински произход, както и суровини, забранени за влагане във фуражите.

Органите на Националната ветеринарномедицинска служба контролират фуражите и по отношение на наличие на нежелани субстанции и продукти над максимално допустимите концентрации, наличие на патогенни микроорганизми и/или продукти от жизнената им дейност, наличие на радионуклеидни растежни стимулатори и други.

Приемането на този проект на закон е изключително важен етап от процеса на присъединяването на Република България към Европейския съюз. На последния подкомитет “България ­ Европейския съюз”, състоял се на 14 април т.г. в София, представителите на Европейската комисия категорично подчертаха, че забавянето на приемането на нов Закон за ветеринарномедицинската дейност може да доведе до отлагане на присъединяването на Република България към Европейския съюз.

Парламентарната група на НДСВ подкрепя така предложения законопроект, но си запазваме правото да внесем поправки и допълнения между първо и второ четене.

Благодаря за вниманието.