Любомир Пантелеев

Аз не се намесих в предишния спор, защото той беше достатъчно безсмислен ­ по отношение на модалния глагол “може”, тъй като и преди, и сега се натъкваме на една ситуация, която подлежи на доказване. Повече от ясно е, че дали един народен представител е оскърбил Народното събрание или държавния глава, е въпрос, който не може да бъде решен току-така. Ето защо, давайки правото на преценка на председателя, ние трябва да изпишем модалния глагол “може”, тъй като в противен случай стигаме за процедура, в която това трябва да се доказва. И по какъв начин? За Вас едни думи могат да бъдат тълкувани като оскърбление, за други ­ не. В нашата житейска практика това се доказва при дълга съдебна процедура.

Затова е написан модалният глагол “може”, тъй като не е възможно да се формулира със сигурност кое точно е оскърбление и кое не в секундата, в която председателят трябва да вземе това решение.

Искам да направя една добавка към т. 2, която засегна и колегата Михайлов, ако е възможно, разбира се. След “призовава към” да запишем “или упражнява насилие”. И оттам нататък текстът може да остане. Тоест, не само ако призовава, но и ако упражнява насилие в парламента, което, между другото, се е случвало.