Дончо Цончев
Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно костите на римския сенатор, на така наречения Меценат, са изровени, размахахме ги вече и отидохме като в приказката за неродения Петко да видим кой ще дава парите, почти поименно.
Нека да се върнем към основната идея на това така наречено меценатство. Всичките гении, с изключение на може би двама-трима гладуващи художници от Ренесанса, са отгледани покрай кралските дворове. То е не само от Ренесанса, а започва още от Медичите. Цялата тази велика руска и американска литература в последвалото време е рожба на меценатството.
У нас в един период, знаете, за 45-50 години държавата беше влязла в тази роля. По някакъв начин това свърши, свидетели сме на този най-жалък обществен срив, когато хората на културата, на духа осиротяха. Има остра нужда от нещо такова, каквото сме замислили чрез този закон, и нека отидем пак към смисъла му, и с това ще приключа.
От тези кралски дворове, какъвто ние сега си нямаме, и от всичките свръхструктури на цивилизацията, ако не бяха паметниците на културата, ако не беше всичко това, което съставлява духовността, щяха да останат само спомени за ужасните войни и тези криви линийки по географската карта между държавите, които, знаете, всеки ден все повече губят смисъла си. Меценатството е много важно, много сериозно нещо за всяка държава, за всяка епоха.
Аз ще подкрепя закона. Благодаря.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Стенограма от 11-ти ноември 2005
Показване на 5 от 202 изказвания
Петър Берон
Дончо Цончев
Стража съществува благодарение на хора като Вас!