Коста Цонев

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Херцог де Бехар маркиз де Хабрелеон граф де Бенелкасар, ако не съществуваше, Мигел де Сервантес Сааведра никога нямаше да напише великолепното произведение, на което цял свят се радва – “Дон Кихот де Ламанча”. Никога не бихме се радвали на произведенията на Репин, Левитан, Серов, ако не беше този великолепен меценат Третяков. Никога нямаше да има американски културен център “Рокфелер”, никога нямаше да има “Витгенщайн” – този български център в сърцето на Виена, никога нямаше да имаме български университет без братя Георгиеви. Никога нямаше да звучи гласът на Христина Морфова по целия свят, ако не беше този великолепен менажер Никола Чилов – известен наш фабрикант.

Искам да кажа, че в момента ние се нуждаем точно от такива личности – от хора, които са готови да отделят лептата си, за да поощрят българската култура, която в момента е в задния двор на нашето ежедневие. Духовността на една нация се мери от състоянието на културата. Свидетели сме, че нашата българска духовност от ден на ден крее, пада и затова не можем да се учудваме, че вече престъпността достигна до 12-годишна възраст. И то е благодарение на това, че нашата култура е пренебрегната.

Вярно, държавата по някакъв начин се мъчи да поощри тази област в нашия живот, но смятам, че меценатството е основната действаща сила.

Аз не искам да мисля чиновнически, бюрократично и с черногледство, но мога да ви кажа, че един такъв закон ще даде възможност на много българи, ако искат да дадат своята лепта за нашата култура. Абсолютно съм сигурен в това. Затова с две ръце ще гласувам за този закон, който може и да е несъвършен, но както е казано – по-добре лош закон, отколкото без закон. Смятам, че той не е чак толкова лош, след като между първо и второ гледане можем да направим много поправки и този закон да свърши една много добра работа като перспектива за българската култура. Благодаря.