Ако ми позволите, господин председател, аз също съм химик – първата ми професия е инженер-химик.

Очевидно става въпрос за сложни вещества, когато говорим за субстанция. Ако трябва да се обясни в тази субстанция колко вещества има, тогава ще стане още по-сложно и неразбираемо. Разбира се, контролният орган ще го има предвид, но в крайна сметка субстанция е по-лесно проследимо, отколкото всичките му съставки, които като цяло могат да направят субстанция.

Разбирам идеята да говорим на чист български ...

И аз съм ходил на училище, и аз съм учил за субстанция. Дайте да си го оставим субстанция, както си е в закона, да не вземем да объркаме нещо.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като това предложение не е разглеждано в комисията и би трябвало да се съгласува с регламентите и да бъдем точни, предлагам този параграф да бъде отложен и да мине отново през комисията. Не може така.

Но и в следващия има пак „субстанция” и „вещества”.

Мисля, че няма смисъл този параграф да се отлага. Става дума за една наистина редакционна бележка – дали да изберем българската дума „вещество” или да вземем от латинския корен „субстанция”. Това е въпросът. „Субстанция” е чужда дума, тя няма непременно място в този закон, не допринася с нищо за неговата яснота, за по-добро звучене или, ако щете, по-европейско звучене, тъй като ние си имаме българска дума.

Предлагам навсякъде в закона „вещество” да замести „субстанция”, респективно „субстанции”...