Дончо Цончев

Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато човек не е присъствал на някакъв инцидент, а е информиран, знае за него само от изявленията и разказите на участниците, на двете страни, той не може да каже какво е било, кой крив – кой прав, може да гадае, но може и да размишлява.

Има само две положения при такъв двустранен инцидент: както биха се изразили юристите между нас – “Терциум нон датур”.

Едното положение е: министърът е калпав, не може да спретне едно атентатче срещу двама души посред нощ и с тези негови наемни убийци – момчето-студент в Лондон, и болният възрастен човек отзад, легнал на седалката, такъв шеф на националната ни сигурност трябва да си ходи. Иначе хитро – с тази баничарка, вместо да вземе един брониран джип.

Второто положение: измислица за защита на версията, която само на пръв поглед е наивна, тя е много тарикатска, ако ми позволите тази дума. В психологията, и в частност в психиатрията, го има това свръхсмайващо, шокиращо заемане на позиция. Целта обикновено е пациентът да се стресне, да загуби равновесие за момент. Само че в случая аз като пациент се разсмях, когато прочетох изявленията на “Атака”. Не дълго се смях, защото пък се сетих: както сме под лупа на последната права в нашите стремления към Европа, този път какво му е смешното? Те ще се хванат за главата от нас!

Не е толкова трудно, даже е съвършено лесно технически при сблъсъка между два автомобила да се види, ако не по тенекиите, по боята непременно има следи. Посоката се разгадава и мисля, че това трябва да се направи.

Малко ме е срам от всичко това и “малко” е деликатно казано. Непрекъснато този инцидент се върти в главата ми, разсъждавам, обмислям. Даже имам един съветник открай време, от десетилетия – моят съсед от Нови хан – Шопа, с когото коментираме. За тези последни 40 години, като бистрим политиките и нещата от живота, той нито веднъж не сбърка, макар че няма и средно образование. Позволете ми да ви го цитирам: “Оно, ако бе атентат, бай Доне, я мислим, дека некои чеше да ги нема още там те, у тъмницата на шосето”. Благодаря ви за търпението. (Ръкопляскания в КБ.)