Евгени Кирилов

Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин председател, аз бих искал да започна с изказването на уважавания колега господин Колчаков. Смятам, че то беше достатъчно мъдро и в залата трябва да се обединим около това – че всички колеги, които отправяха в една или друга посока критични бележки по отношение на самото действие и споразумение, трябва да бъдат приемани съвсем нормално в една демократична зала. Между другото аз се радвам, че тук е заместник министър-председателя, че тук е и министърът на отбраната. Всичко това има значение. Не трябва в никакъв случай да говорим за тези колеги като че ли те са останали от някакъв друг век.

Разбира се, има неща, с които и аз не бих се съгласил, но бих се борил докрай моят дългогодишен приятел, професор и уважаван човек, който преди малко говори, и на чието слово се наслаждавах, и всички те да имат право да си изкажат съображенията. Останалото, разбира се, това, което е договорено и това, което ще се изпълнява, ще бъде достатъчно потвърждение кой в коя посока е бил прав.

Лично за мен, струва ми се, понеже говоря последен или може би предпоследен, беше важно този дебат да стане.

Имам едно дълбоко съжаление за това понятие, което се внедри и се внедряваше месеци наред – понятието “бази”, и тук между другото в изказванията нещата проличаха – едни говореха за бази, като слава Богу, че това трябва да бъдат бази, други говореха за бази, които в никакъв случай не трябва да бъдат бази. Основното в случая е изключително грешно наложено възприятие, включително обществено възприятие, че това са бази в класическия смисъл на думата.

Няма такива бази, за което се говори, че в страната, примерно в която са те, имат суверенитет, че управляващият базата е военен от страната, в която е, и в крайна сметка с декларацията, която прилагаме, за да изчистим тези съмнения, е ясно, че ние разчитаме на този суверенитет, на начина, по който ще се вземат решенията, и във всички случаи имаме възможност да слагаме ограничения.

И не само това! Ако някои се съмняват в упоритата работа, която проведе в преговорния процес Министерството на външните работи и правителството, нека просто да сравнят това споразумение със споразумението на една съседна страна – абсолютно идентичен случай, и ще могат да направят разлика. Мисля, че тук също би трябвало да намерим обединение.

Последното, ако това не ни устройва, също е една чудесно договорена клауза – с една година предизвестие. Нищо, че е за десет години, въпросът може да бъде ликвидиран и то много лесно, защото няма да се разграждат укрепления, няма да се изваждат някакви тежки въоръжения. Става дума за съвместно използване в истинския смисъл на думата.

От тази гледна точка аз бих казал накрая само като препоръка от гледна точка на по-нататъшните действия, в случая, използвайки напредналата фаза на сътрудничество със Съединените щати. Още през този месец, две години назад, когато делегация на БСП, водена от Сергей Станишев, тогава постави въпроса още в Държавния департамент, ставаше дума за редица неща, по които американската дипломация политически може да съдейства. Няма нужда да ги изброявам, могат да се получат и нови. Но едното, което на този етап е важно за нас, е, разбира се, развитие на случая в Либия. Струва ми се, че трябва доста внимателно да се запитат нашите американски партньори относно установяването на дипломатически отношения с тази страна.

Стоят въпросите и с визите. Това беше поставено преди две години и аз мисля, че по него може да се работи. Не е лесен въпрос, но има и редица други, по които както сегашното, така и следващото правителство, което и да е то, трябва наистина да следва интересите на нашата национална политика. Благодаря.