Александър Праматарски

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калфин! Няма да Ви кажа, че съм недоволен от отговора, защото Вие давате отговор, който единствено можете да дадете и казвате какво ще направим. Разбира се, затова казах, че въпросът е към министър-председателя, защото процесът е наистина дълъг и тази хронология, и тази статистика, която Вие тук споменавате, е точно такава. Но аз питах адекватни ли са действията, имайки предвид, че Вашето правителство в известна степен е продължител и наследник на предишното правителство, което поемаше ангажименти, нищо не свърши и всичко това в един момент стига критичен праг. Въпросът е Вие можете ли да преодолеете всички тези натрупани негативни последици.

Що се отнася до отговорността, уважаеми господин Калфин, прав сте, но се обръщайте към мнозинството в тази зала. Ще Ви дам простия пример с Конституцията. Тук, в тази зала, и аз, и други колеги казахме, че тези промени, които се правят в Конституцията, са само хвърляне на прах в очите на хората, че нещо се прави в тази държава. Стигнахме дотам да ни се каже, че тези промени са точно такива. Мнозинството тогава упорстваше и казваше: "Не, това са единствените промени". Наложиха ги и сега ще правим пак промени в Конституцията. Ето затова не искайте от опозицията повече от това, което може да даде, след като мнозинството в тази зала дори е конституционно, сами могат да приемат всички тези мерки. Иначе отговорността, естествено, е на правителството. Ние можем да бъдем само коректив на тези действия.

Що се отнася до това какво Демократическата партия и аз, като неин председател, ще направим, ние винаги сме правили максималното и като участници в управлението, и като опозиция в предишния и в сегашния парламент. В предишния парламент точно от тази трибуна предупреждавахме десетократно министър-председателя, отделните министри за това какво ще се случи. И след няколко месеца то се случва. И сега те остават изненадани. Аз не мога да приема дори държанието на Вашата колежка, която е министър по европейска интеграция. Едва ли не тя се кара и държи някакъв назидателен тон на някой друг, а не на самата себе си, която имаше тези функции и в предишното правителство. Ето за това става въпрос.

И когато питам адекватни ли са тези действия, аз искам да разбера доколко и правителството осъзнава, че този проблем е сериозен, трудно решим и ще приеме сериозни действия. От повечето от министрите това не личи. Все се говори за някакви успехи. За първи път, както разбираме, ни се дава листа със задачи, които трябва да вършим, сякаш сме малограмотни и малоумни и не знаем какво трябва да се направи. Благодаря.