Касим Дал

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният на вашето внимание законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия на първо четене от мен и подкрепен от Парламентарната група на ДПС, впоследствие от всички политически сили в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, преди всичко спомага да се защитят личните права и свободи на българските граждани. Законопроектът цели прекратяване на спекулативното манипулиране чрез избирателно отваряне на едни или други архивни материали, както и тяхното ползване за добиване на теснопартийни политически и икономически ползи извън обществения интерес. Той подробно регламентира в пет глави допълнителни преходни и заключителни разпоредби, реда за установяване и разкриване на принадлежност, както и достъпа до документите, функциите на държавните органи и взаимодействието с други институции и граждани. Предвижда се създаване на Държавна комисия за разсекретяване и използване на архивните единици като постояннодействащ държавен орган – юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджетни средства и със седалище в гр. София. Членовете на комисията се избират поименно от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от две трети за срок от шест години, но не повече от два мандата по предложение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Те трябва да отговарят на определени специални изисквания. Подробно са описани функциите и задачите на председателя, заместник-председателя, секретаря и членовете на комисията. При осъществяването на своята дейност е предвидено комисията да издирва, събира, проучва, анализира и разсекретява архивните документи, да обявява публично имената на българските граждани, заемали или заемащи публични длъжности, или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към бившите тайни служби. Комисията предоставя достъп на всички български граждани до водените им дела на оперативен отчет по тяхно искане, по искане на техните наследници по низходяща линия до втора степен, води регистъра на получените искания като пази интересите на трети лица. Тя разсекретява и архивира секретните документи съгласно Закона за Държавния архивен фонд, ако те не представляват заплаха за националната сигурност на Република България.

Разликата от другите предложени законопроекти е, че това се отнася до документи, оперативната информация, а не за лицата, които са ги събирали или донасяли. Задължават се министрите, ръководителите на НРС, НСО, Националната следствена служба да създадат работни групи във ведомствата си, които ще започнат окомплектоването и подготовката за предаването на документите поискани от комисията.

Предвидена е разпоредба, според която в седемдневен срок трябва да свалят от отчет секретните си сътрудници, заемащи публична длъжност. Това се прави с цел да се възстанови общественото доверие към заемащите публични длъжности лица и те да не могат да се манипулират от службите за сигурност, което отговаря и на препоръките на Резолюция 1096, Рекомендация R-2013 на Съвета на Европа.

Законопроектът задължава и всички граждани и институции, които притежават документи, удостоверяващи принадлежност на конкретни лица към бившите служби, да ги предоставят на комисията в срок от един месец. Подробно се регламентира и редът за установяване и разкриване на принадлежност към бившите служби, дейности като щатен, нещатен, или секретен негласен сътрудник, облагодетелстване с образователни, професионални, административни или имуществени привилегии и осигуряване на защита срещу наказателно преследване чрез или със съдействието на службите. Описани са и документите, на основата на които се установява принадлежност, съдържаща се в информационните фондове на службите.

Решенията на комисията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Законопроектът предвижда разкриването на принадлежност на дадено лице към бившите служби да става с решение на комисията, което да съдържа трите имена на лицето по документ за самоличност; датата и мястото на раждане; трите имена на ръководилия го щатен или нещатен сътрудник; качеството, в което е осъществено сътрудничеството; използваните псевдоними и документи, въз основа на които е установена принадлежността; кога е снет от отчет, както и публичната дейност и длъжност, които са заемали и заемат в момента на проверката. Обявяват се имената и псевдонимите на лица, включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, за които няма други данни, само картон, като това изрично се отбелязва. Има и ограничение за непубликуване на архивни данни за починали лица; лица, изразили писмено готовност да дават или давали информация до навършване на 18-годишна възраст; документи за лица, чието оповестяване ще навреди на интересите на националната сигурност; и за лица, които в 3-дневен срок след писменото им уведомяване за резултатите от предварителната проверка, оттеглят кандидатурата си за заеманата длъжност.

В законопроекта е предвидена задължителна проверка за принадлежност към бившите служби на лица, регистрирани от избирателните комисии за президент и вицепрезидент; народни представители; кметове и общински съветници; лица, заемали публични длъжности и осъществявали публична дейност след 25 февруари 1991 г. до влизането на закона в сила; лица, заемащи указаните длъжности към момента на влизане в сила на настоящия закон. Регламентиран е и редът за установяване на принадлежност в рамките на предварителна проверка от политически партии и коалиции, организации по отношение на техни членове за лица, на които предстои избор или назначаване на публична длъжност и на други физически и юридически лица.

Предвидено е и задължение на гражданите и на институциите след влизането на закона в сила за недопускането на публикуване или разгласяване по какъвто и да е начин на документи или части от тях, удостоверяващи принадлежност към бившите специални служби. В тази връзка са предложени изключително високи административнонаказателни мерки.

В Допълнителните разпоредби се изясняват понятия като: “документ”, “щатен служител”, “щатни секретни негласни сътрудници”, “дело за оперативен отчет”, “картотека”, “публична дейност”, “публични длъжности”, както и “интереси на Република България, свързани с националната сигурност”.

В Преходните и заключителните разпоредби е посочен и едномесечен срок за избор на членовете на комисията от Народното събрание, осигуряването на работни помещения, технически средства от Министерския съвет, който утвърждава и нейния устройствен правилник.

Приоритетна дейност на комисията е проверка и огласяване на лица, заемащи публични длъжности и занимаващи се с публична дейност, и лица, които се представят за проверка от Централната избирателна комисия.

Този законопроект има огромна морална стойност за държавата и за обществото. Неговата цел е да възстанови доверието към страната ни, да укрепи държавността, да оздрави политическия и обществен живот, но без да прибягва до лустрационни мерки. Благодаря ви за вниманието.