Ясен Пенчев

Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин заместник министър-председател! Проблемът, който поставям, не е нов и е възникнал далеч преди началото на демократичния преход. Става дума за честотата на ефирното пространство на Република България и инвазията на чужди радио- и телевизионни сигнали. Ако преди 1990 г. хората свързваха тяхното появяване и наличие с идеологическото противоборство между съществуващите тогава държавно-обществени системи, то сега, когато нашата държава вече едва ли не е пълноправен член на Европейския съюз, все повече става необяснимо защо това явление съществува и се засилва. Много хора повдигат този въпрос по време на срещите ми в причерноморските общини на Добричка област. Свидетел съм, че ситуацията е подобна по цялата крайбрежна ивица на страната. Сигурен съм, че той вълнува всички български граждани от Малко Търново до Дуранкулак особено през летния туристически сезон, когато курортните комплекси са пълни с български и чуждестранни туристи. Именно през този период на годината вълните на българските радиопрограми масово се превземат от десетки турски такива, а в Добруджанския край – и от румънски.

Не по-различно е състоянието на телевизионния ни ефир. По Черноморието ни по ефир може да се гледа само bTV, и то с лошо качество, а сигналът на Канал 1 е почти неуловим. Същевременно без проблеми с добро качество се улавят десетки турски телевизионни програми, даже от жителите и гостите на с. Дуранкулак.

Във връзка с това, уважаеми господин заместник министър-председател, моля да ми отговорите: има ли нарушения на международни норми, договори и конвенции от страна на граничещи с България държави при “нашествието” на техни радио- и телевизионни програми в българския ефир? Ако има нарушения, в какво се изразяват те? Какви мерки взема и предстои да вземе българското правителство и отговорните държавни институции за защита и възстановяване суверенитета на българското ефирно пространство?