Петър Симеонов

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С влизането в сила на Закона за енергийната ефективност през м. март 2004 г. и впоследствие на подзаконовите нормативни документи през 2005 г., в България беше създадена институционална основа с една модерна юридическа рамка за решителен поврат в националната политика в областта на енергийната ефективност.

Един от основните изводи в Националната дългосрочна програма за енергийна ефективност за периода до 2015 г., приета през 2005 г., е, че без радикална промяна в провежданата политика в областта на енергийната ефективност и по-нататъшното усъвършенстване на законодателната рамка не е възможно постигането на радикално понижаване на енергийната интензивност на българската икономика и тя ще остане по-висока от осреднените европейски нива.

Така например очакваното ниво на този важен показател за развитието на българската икономика през 2015 г. ще бъде с около 40% по-високо от средното европейско ниво, което ще окаже негативно влияние върху нейната конкурентоспособност.

Друг съществен извод, който налага по-нататъшното усъвършенстване на законодателството в тази област, е, че при прогнозираното възходящо развитие на националната икономика с 5% средногодишно, потреблението на горива и енергия ще нараства също така. По тази причина в периода до 2015 г. значението на енергоефективните мерки за националната икономика ще нараства непрекъснато и поради следните комплексни фактори:

Нарастващото потребление на конвенционалните горива за производство на електроенергия ще доведе до нарастване на вредните емисии, а това от своя страна ще окаже допълнителен натиск върху цената на електроенергията вследствие прилагането на техническите мерки за ограничаването им – изискване, произтичащо от ангажиментите на страната, свързани със задължителното изпълнение на Европейската директива за ограничаване на вредното въздействие на горивните уредби № 2001/80-ЕС.

Енергоефективните мерки представляват многообразие от икономически и технически мероприятия, водещи до икономия на електроенергия или топлинна енергия, запазване и разширяване употребата на природен газ като заместител на електрическата енергия, широко приложение на комбинираното производство на енергия, приложение на възобновяемите енергийни източници за директно производство на топлина и електрическа енергия.

Един от основните стълбове на европейската енергийна политика, залегнал в документите, както и на Лисабонската стратегия за действие на Европейския съюз, така и в приетата през 2006 г. Зелена книга за европейката енергийна политика е решителен поврат в дейностите за снижаване на енергийната напрегнатост на европейската икономика и по-нататъшно снижаване на потреблението на първични енергийни ресурси, а с това и зависимостта на европейската икономика от вносни горива, които са преобладаващи на енергийния пазар.

Тези принципи важат в пълна степен и за България не само поради факта, че тя като нов член на съюза от 2007 г. трябва да прилага Единната европейска енергийна политика, но и защото нашата страна в същата степен като болшинството страни – членки на Европейския съюз, е силно зависима от вносните енергийни ресурси.

В контекста на казаното по-горе – съществуващата към днешна дата законодателна рамка в България в областта на енергийната ефективност има определена необходимост от актуализация и усъвършенстване с цел привеждането й в съответствие с актуалната европейска политика в тази област.

Това са и основните мотиви на вносителите на новия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, който ние, народните представители от Комисията по енергетика, подкрепяме. Благодаря.