Ахмед Доган

Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители, уважаеми граждани на Европейския съюз! Днес всеки политически субект би трябвало да произведе и опакова в подходящата форма своето послание за Европейския съюз. В метафоричен план всяко послание е като двуликия Янус. Единият му образ е свързан с въпроса кои сме ние и къде се намираме като държава и като състояние, а другата му страна е еманация на това към какво се стремим и за какво ще се борим в Европейския съюз.

Тези две измерения в посланията ни за Европейския съюз съвсем не са само въпрос на етичен контрапункт на езика на политиката, с който боравим. Те са израз на далеч по-фундаменталната релация на цели гнезда от понятия и принципи, доктрини и правила за правене на политика. Те са свързани, от една страна, с духа на националната държава и всичко, което е свързано с това, а от друга страна, с философията на европроекта за интеграцията на европейските държави в единен политически и икономически субект. Тъкмо затова всяка европейска държава от момента на включването си в Европейския съюз започва да изживява своя уникален политически катарзис в преосмислянето на параметрите на политиката за националната си идентичност и хармонизирането й с насоката на развитие на европейската идентичност. Съобразно резултатите от този процес на преосмисляне на националното политическо статукво с оглед приобщаването ни към цялото в лицето на Европейския съюз ние получаваме в различна степен легитимиране и на европейската си идентичност.

С други думи, европейската идентичност не е априорна даденост по право, а е функция от правенето на европейска политика за отстояване на европейски ценности и европейски интереси. В този смисъл много е важно в самото начало да осъзнаем, че Европейският съюз е геополитически проект, а не е клуб за любителите на общата ни континентална география, история и митология. Общото европейско пространство, общата история и култура са твърде спорни, за да се положат като фундамент за евроидентичността. Защото разделителните принципи са повече от обединителните и същевременно твърде опасни, ако така разбраната евроидентичност се превърне в стратегия за правене на европолитика. Защото директното свързване на идентичността с политиката в наше време не решава проблеми, а създава такива. В случая основното правило за правене на различни политики не е логиката на справедливостта от миналото, а философията на мира и просперитета на настоящето и бъдещето. Няма съмнение, че политическата мотивация е енергия за образуването на Европейския съюз и превръщането му в основен геостратегически играч не е в миналото, а в бъдещето.

В същата степен и националните държави би трябвало да превърнат евроинтеграцията в стратегическа програма за развитието си, която по същество ни задължава да преосмислим структурата и функциите както на разбирането ни за нацията, така и на националния идеал и на самата същност на националната държава, включително и в полза трансфера на суверенитет, тоест на политическа независимост.

Разбира се, този процес на евроинтеграция обективно създава условия за различни регионални национализми. Но какво от това? Те също имат място под слънцето на европроекта. Конфликтите в това отношение са част от катарзиса във връзка с приобщаването ни към глобалния свят и тъкмо затова са в рамките на нормалния темпоритъм на историята. Въпреки всичко националната идентичност, националният интерес и националната стратегия за развитие са гарантирано защитени, и то не само защото новият хоризонт от възможности ни дава шанса да намерим ракета-носител за догонващото ни развитие спрямо Европейския съюз. Те са гарантирани най-вече от обективната логика на цветната градина на Европа, състояща се от различни народи и етноси. Мултикултурността на Европа е предимство, а не недостатък.

Не е нужно да бъдеш професионален политик, за да съумееш да декодираш основния смисъл на еврофондовете и оперативните програми на правителството за тяхното ефективно усвояване. Целта на тези фондове е частите в лицето на отделните страни да отразяват цялото на Европейския съюз в същата степен, в която те са интегрирани в него. А това означава, че процесът на интеграция и идентификацията са взаимносвързани и взаимнозависими.

Европа е обречена да превърне политическата холограма в базово условие за своето израстване и утвърждаване. А от нас се иска само да бъдем в час по европолитика, да бъдем изобретателни и адаптивни, отворени и предприемчиви, свободни и отговорни, за да кажем след време, че бяхме във времето, защото времето беше в нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)