Маруся Любчева

Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, смятам, че всички добре разбираме отговорността, която стои пред нас, както и пред правителството с приемането и обсъждането на този законопроект. Неговото появяване има няколко основни мотивиращи фактора, които са свързани както с вътрешната ни национална политика, така и с членството на България в Европейския съюз.

Най-важният фактор, според мен, който е препотвърден в предложената за обсъждане стратегия за устойчива енергийна политика за Европа, е влиянието на енергийното производство и употреба върху околната среда. Влиянието на емисиите от въглероден диоксид и климатичните промени тук са от особено значение. Глобалният настоящ енергиен модел вече е в червената зона и това се констатира както от нас, така и от всички наши съседи в Европейския и извън Европейския съюз. Твърдите източници на енергия – въглища, нефт, са в ограничени количества и това рязко повишава цената и създава проблеми на употребата им. Консумацията на електрическа енергия нараства главоломно не само поради нарастване броя на населението. До 2030 г. се очаква нарастване на потреблението на енергия с 60 на сто. Тоест ще бъдат необходими около 125 млн. барела нефт дневно за покриване на тези нужди при производство в момента 85. Ситуацията, в която се намира светът, не само ние, изисква твърде спешна промяна. Затова е изключително необходимо да се предприемат такива законови мерки, включително и насърчителни, за производството и потреблението на енергия от други източници, каквито са възобновяемите и алтернативните.

Позволявам си да кажа, че този законопроект наистина решава и има за цел да решава две много важни задачи. От една страна, производството и потреблението на електрическа енергия от възобновяеми и алтернативни източници, и от друга, производството и потреблението на горива от биомаса. Резултата мога да конкретизирам в две измерения – съхраняване на твърдите източници на енергия, въглища и нефт, или поне за забавяне на изчерпването им както за производство на ел. енергия, така и за горива. И освен това по-малко замърсяване на околната среда и ограничаване емисиите на въглероден диоксид.

Този закон обслужва една перспективна стратегия за развитието на икономиката на България като цяло. С нея ние трябва да отговорим на препоръките и целите на Европейския съюз. В него аз виждам няколко важни неща – една добре подредена материя по отношение на принципните задължения на отделните институции и взаимодействията между тях. Прави впечатление, че са обхванати всички видове власти – от централната до местната, включително през областния управител. Определени са права и задължения на участниците на пазара на енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници. Формулирани са целите – принципно добри: пълна хармонизация с Директива 2001/777; разписание по години относно преференциите при изкупуване на енергията, разпределение на енергията, разпределение на задълженията на производители и преносните и разпределителни предприятия, отчетност и анализ на производството на енергия от възобновяеми и алтернативни източници, което е от изключително важно значение.

Струва ми се, че трябва да се помисли много добре и да се синхронизират действията на производителите, разпределителните и преносните дружества, които се определят в този закон и в Закона за енергетиката, особено по отношение на чл. 116 от Закона за енергетиката, както и с наредбите, с които министърът на енергетиката осъществява правомощията си по включване в мрежата на произведената ел. енергия, по отчитане количествата на произведената енергия.

Може би наистина трябва да се помисли, както спомена и госпожа Калканова, върху сроковете за включване в преносната и разпределителната мрежа на произведената от възобновяеми или алтернативни източници енергия. Всеки инвеститор ще има необходимост да започне възвращаемостта на тази инвестиция в максимално кратък срок. Смятам, че три години са прекалено дълъг период, който би създал не особено благоприятни условия за развитие. Говорим за приоритетни мерки, говорим за приоритетно включване и говорим за насърчителни мерки. Тук се явява един дефицит, който би трябвало да бъде изчистен. Или поне в текстово отношение, защото не става съвсем ясно какви са точните процедури, откога започва да тече този срок в съответствие с всички съществуващи наредби.

Струва ми се, че има необходимост и да се прецизират някои от текстовете, за да не звучат пожелателно и да имат точни и ясни определени съдържания, които да дават яснота на потребителя, на производители, на разпределителни и преносни дружества. В момента има някои езикови несъответствия, които определено трябва да се изчистят между първо и второ четене. За да не звучат някои текстове съвсем пожелателно, наистина трябва да се помисли доста сериозно, особено по отношение на насърчителните мерки, по отношение на формулирането на целите, които по принцип са добри, но се нуждаят от прецизиране.

В този смисъл аз считам, че подкрепяйки на първо четене този законопроект, ние имаме нужда да дадем един малко по-дълъг срок между първо и второ четене, за да бъдат направени всички синхронизации, и да бъдат отчетени всички мнения, които ще се появят, за да могат да се защитят интересите както на потребителите, да могат да се определят всички процедури в различните участници в пазара на производство на електроенергия. Разбира се, отделям особено внимание на производството на биогорива, тъй като това е един съществен елемент. Но мисля, че той е по-добре решен в рамките на предложения ни законопроект. Благодаря.