Петър Симеонов

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много неща по закона вече станаха ясни и от изказванията на колегите. Аз хванах една дума на колежките Калканова и Любчева – „пожелателен” характер. Действително в закона повечето от членовете са написани така, че може да стане, може и да не стане.

Искам съвсем конкретно да поставя такъв въпрос. Да направим съпоставка на чл. 22. Съжалявам, че трябва да го цитирам, но искам да разберете каква е основната ми мисъл:

„Производителите и вносителите на течни горива за нуждите на транспорта предлагат на пазара горива от нефтен произход, смеси с биогорива ...” и т.н., „предлагат на пазара”.

Аз имам такова предложение: „Производителите и вносителите на течни горива са длъжни да смесват пусканите от тях горива от нефтен произход с максимален процент биогорива, определен с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух”.

Тоест ние задължаваме производителите и вносителите да извършват тази дейност.

Член 23 е подобен: „Смесването на биогорива с течни горива от нефтен произход и предлагането им на пазара се осъществява от лицензирани складодържатели” - лицензирани по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. „Се осъществява”, тоест длъжни са да изпълняват тази дейност.

На всички е пределно ясно, че пожелателните неща в един закон са добри, колкото да напомнят за извършване на даден вид дейност. Предполагам, че когато разглеждаме закона на второ четене, вероятно тези неща ще бъдат взети предвид.

Имам такава идея, не знам как ще прозвучи. Казваме „Закон за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници”. Защо „насърчаване”? Мисля, че трябва да бъде кръстен „Закон за използване на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива”. Какво е това „насърчаване”? Може ли да бъде „насърчаване” в един закон? Според мен е неправилно, нека литературните критици да си кажат думата. Благодаря.