Апостол Димитров

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Морската трудова конвенция – 2006, както стана ясно, обединява в себе си всички морски трудови конвенции, приети от Международната организация на труда.

Всъщност тя е близка до определението за кодекс и може би затова много често се използва наименованието Консолидирана морска трудова конвенция.

Тя синхронизира и осъвременява отделните норми със съществуващи досега конвенции. Тъй като конвенциите, на които се базира, са ратифицирани от нашата страна, ратифицирането от Република България би представлявало един формален акт, ако след ратификацията не се извършат съществени промени в нашето морско законодателство. За да се постигне цялостно и ефективно приложение на морската трудова конвенция, морското ни законодателство трябва да бъде съобразено и синхронизирано в следните направления:

Първо, нормативна уредба, регламентираща работата на моряците на кораби под български флаг. Съгласно Конституцията на Република България трудовите взаимоотношения трябва да се определят със закон. Съгласно Закона за нормативните актове, когато в основен закон не могат да се формулират определени специфични трудови взаимоотношения, се налага издаването на специален закон. За моряците в Република България това е Кодексът на търговското корабоплаване. За съжаление трудовите взаимоотношения на моряците у нас са регулирани с наредба на Министерския съвет в противоречие с Конституцията, тъй като не в кодекс, а в наредба са описани нормите. Във Великобритания те са регулирани във великобританския Кодекс на търговското корабоплаване, в Германия – в отделен Закон за морските лица, в Съединените американски щати също представляват част от Закона за корабоплаването.

Второ, нормативна уредба, регламентираща работата на моряците на кораби под чужд флаг, наети от български оператор, регистриран в Република България.

Независимо че моряците на тези кораби се наемат у нас, техните договори не се регистрират с цел избягване на данъци. Корабопритежателят регистрира фирма в чужда страна, където е най-изгодно за него. Българската фирма, без да има регистрация за посредническа дейност, наема моряци, които подписват договор с капитана като упълномощено лице на фирмата, регистрирана например в Малта. Така на практика у нас няма никакви документи за наетите моряци. Пример за това е трагичната съдба с моторен кораб “Хера”, който беше под камбоджански  флаг, български оператор, български моряци и е много трудно да се установи кой ги е наел.

Трето, нормативна уредба, регламентираща посредническата дейност при наемането на моряци. Посредниците съгласно нормативните документи трябва да регистрират всички посреднически договори в Агенцията по заетостта, но на практика това трудно се контролира и много често моряците се наемат по други неизгодни за тях договори. На теория нормативната база е налице, но на практика не функционира. Основна причина за тези нарушения е липсата на единен орган, където да се регистрират договорите и да се правят проверки. Държавната институция, която регистрира наемането на всеки моряк, е регионалната структура на изпълнителна агенция “Морска администрация”. За съжаление тази администрация контролира само документите, нужни за работа на кораба. Ако се разшири обсегът на контрол и администрацията проверява наличието на договор за наемането на моряка, тогава посредниците не биха си позволили подобни волности.

Четвърто, нормативна уредба, регламентираща правомощията на изпълнителна агенция “Морска администрация” и нейните регионални структури. В доста европейски страни този орган освен контролните функции по сигурността на корабоплаването има право да проверява трудовите договори на моряците, дали се спазват клаузите на тези договори, изплатени ли са трудовите възнаграждения, уредено ли е репатрирането на моряка и изплатено ли е трудовото му възнаграждение до деня на репатрирането.

Пето, нормативно уреждане, регламентиращо социалното осигуряване на моряците и данъчното облагане на доходите им по трудовите правоотношения. Както моряците, плаващи под български флаг, така и моряците, плаващи под чужд флаг, са ощетени относно социалното осигуряване и в крайна сметка получават много ниски пенсии. Социалното осигуряване и данъчното законодателство, засягащо доходите на моряците, трябва да бъдат синхронизирани с европейските норми. В Литва например, една скоро приета в Европейския съюз страна, за моряците данъчната ставка е нулева, а в други страни достига до 5%.

И накрая, за да достигнем глобално и ефективно приложение на Морската трудова конвенция, трябва да сме готови за сериозни промени в морското ни законодателство, така че същинската работа по приложението на конвенцията предстои. Благодаря ви.