Докладчик Рейхан Аблеким

“ДОКЛАД

за първо гласуване относно Законопроект № 754-01-41 за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28 февруари 2007 г.

На редовно заседание, проведено на 29 март 2007 г., на Комисията по гражданското общество и медии беше представен и обсъден Законопроект № 754-01-41 за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28 февруари 2007 г.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация цели да транспонира в българското законодателство Директива 2003/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. за повторно използване на информацията от обществения сектор, с което да се изпълни ангажиментът на Република България по Глава 19 – “Телекомуникации и информационни технологии”. Държавите – членки на Европейския съюз, я прилагат от 1 юли 2005 г.

Със законопроекта се разширява обхватът на действащия Закон за достъп до обществена информация. Изменя се наименованието на нормативния акт. Установяват се редът и условията за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване. Разграничават се понятията “обществена информация”, използвано в Закона за достъп до обществена информация, и “информация от обществения сектор”, по смисъла на Директива 2003/98/ЕС.

Гарантирани са прозрачността на процедурите по предоставяне на информацията. Официалната и служебна информация от държавните органи и органите на местното самоуправление по осъществяването на правомощията им подлежи на повторно използване от потребителите на информация за стопански и нестопански, търговски и нетърговски цели. Законопроектът предвижда задължения за достъпа до информация от масивите, които могат да бъдат обект на повторно изследване.

Ясно са определени случаите на отказ за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно ползване. Хипотезата е свързана с информация за дейност извън правомощията и функциите на организациите от обществения сектор. Когато обектът е трето лице с право на интелектуална собственост, която е създадена от обществени радио- и телевизионни оператори, събрана от училища, научни и изследователски организации, от архивни и творчески звена, информацията също не може да бъде предоставена на потребителите.

Законопроектът разписва и процедурите за предоставяне на информацията от обществения сектор за повторно използване. За предоставянето на информация от обществения сектор се въвежда заплащане на определени в тарифа на Министерския съвет такси, които покриват разходите по обработването и предоставянето на информацията и постъпват по бюджета на съответната организация от обществения сектор. Обект на повторно използване на информация от обществения сектор може да бъде вече събрана, съответно създадена информация. Посочени са случаите на правото на отказ от предоставянето на информация от обществения сектор за повторно използване. Член 51 на законопроекта сочи реда за обжалване по съдебен ред на отказите за предоставяне на информация.

В допълнителните разпоредби е дефиниран терминът “публичноправна организация”. Това е юридическо лице, създадено за задоволяване на обществени интереси, което не осъществява търговска или производствена дейност и за което е изпълнено едно от следните условия – да се финансира с повече от половината от приходите от държавния бюджет, от Националния осигурителен институт, от Националната здравноосигурителна каса, от общинските или публичноправни организации, които са обект на управленски контрол, или повече от половината от членовете на него в административен, управленски или контролен орган, са посочени от лица от държавен или общински орган, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса.

Дискусиите по законопроекта бяха предизвикани в няколко основни направления, в които бяха направени следните бележки и предложения: относно предвидения срок за обработване и предоставяне на информацията до 20 (двадесет) работни дни да се запази сегашният срок от 14 дни. Другият акцент са известните съмнения, които поражда използването на понятието “заинтересовани лица” от законопроекта. Употребата му навежда на мисълта, че за получаването на обществена информация е необходим правен интерес. Когато става дума за обществена информация, при положение че тя се осъществява от организациите от обществения сектор, правен интерес не бива да се изисква. Затова е необходимо понятието “заинтересовани лица” да бъде заменено със “заявител”, както е в действащия Закон за достъп до обществена информация, за да е ясно, че правен интерес не следва да бъде доказван.

Трябва да бъде усвършенствана уредбата на законопроекта с въвеждане на изискването споразуменията за предоставяне на изключително право на повторно използване да са прозрачни и публични, съгласно чл. 11, ал. 2 от Директива 2003/98/ЕС. Законопроектът е съобразен с изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане за правно-техническо оформление.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация хармонизира нашето законодателство с Директива 2003/98/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 17 ноември 2003 г. за повторното използване на информацията от обществения сектор.

На основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданското общество и медии с 6 гласа “за”, 1 - “против”, без “въздържали се” подкрепя Законопроект № 754-01-41 за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28 февруари 2007 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”

Благодаря Ви, господин председател.