Ива Станкова

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да внеса по-спокойни нотки и доза на оптимизъм, по-скоро на реализъм в ситуацията, която коментираме. Защото смятам, че еволюцията на здравеопазването във всяка страна е едно естествено състояние на системата на здравеопазването. То води до логична еволюционна промяна и на мисленето ни. Всички знаем, че изграждането на една идеална здравна система е невъзможно. Затова внимателното и отговорно управление на благосъстоянието на населението е необходимо да бъде пречупено през здравния му статус и това е същността на доброто управление. А доброто управление е сигнал за добра инвестиция – инвестиция, както казваме, в здравето. И това е реализиране на една инвестиционна политика и съблюдаване на определени принципи, с които ние трябва да се съобразяваме.

В Комисията по здравеопазване, както всички снощи уточнихме, за първи път се постигна един консенсус по рамката на основния Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Смятам за важно да отбележа, че трябва да бъде синхронизирана политиката на регионално развитие с политиката на гарантиране и подобряване достъпа на хората до необходимата им медицинска помощ в рамките на всеки един регион. В основата е заложена първична и специализирана доболнична помощ. Следващото ниво се формира от районните общински болници, съставляващи най-голяма част от лечебните заведения в страната. Следващото ниво са 28-те областни многопрофилни болници и високоспециализирани болнични заведения. И на върха са високотехнологичните университетски болници, носещи отговорността и за обучението, забележете, на нашите медицински кадри.

Следват естествените въпроси кои и на какъв принцип лечебни заведения ще влязат в забранителния списък за приватизация, ще избегнем ли субективния фактор? Ако си представим например, че здравната карта, която изискваме да бъде разгледана, носи изискването за достъпност, своевременност, достатъчност и качество с показатели географско разположение, възраст, заболеваемост, инфраструктура и други показатели, какво значи обособена част? Ако запазим гръбнака на системата в списъка от болнични заведения, какво се случва с останалите общински болници? Каква роля ще играят местните общински съвети в запазването и усъвършенстването, преструктурирането в новите политико-икономически отношения и условия? Четвърто, подходът по отношение на доболничната и болнична помощ – вече много от колегите подчертаха – е различен. Да не забравяме, че доболничната помощ като дейност де факто е приватизирана и в същото време да не забравяме, че тя трябва да бъде гарантирана. Пето, при равни условия, гарантирани от закона, не би ли трябвало да говорим за преференциални условия за медицинските кадри и запазване предмета на дейност? Шесто, какъв е механизмът и схемата за продажба на обособени части в съотношение Сребърен фонд, който носи гаранция за устойчивост на пенсионната ни система? Седмо, концесията, публично-частното партньорство и други форми да бъдат естествен израз на методите на приватизация съгласно потребностите обаче на хората.

В крайна сметка какво очакваме ние? - Една ефективна система на болнична помощ, която трябва да предоставя качествени медицински услуги съобразно потребностите на хората в съответните региони. Ефективност на вложените средства, повишаване качеството на болничната помощ без ангажиране на средства от държавния бюджет, осигурени средства за реинвестиране, за подобряване на лечебната дейност и непосредствено свързаната с нея техническа и инфраструктурна база, забележете, ефективен мениджмънт в съответствие със съвременните добри практики в областта на здравеопазването чрез привличане на стратегически и финансово стабилни инвестиции.

Ако в тези зададени въпроси открием правилния отговор за достъпа, грижата за здравето на хората и при всички случаи да помислим за гаранции от страна на държавата, то тогава основната философия на закона е спазена, защото здравето на една нация е от първостепенно значение за националната сигурност на страната. Благодаря ви.