Не съм казал, не персонифицирам. Ама, като продължа, някои ще се разпознаят – там, в НДСВ: страхотен активист, сега пък против НДСВ. Имам една дума „трипартиец”. Сашо Паунов ми помогна. Вика: „Четири!” –„Какво четири, бе Сашо?” – „Ами, четирипартиец!”. Има и такива. И когато някой от тях застане на трибуната – тази, която трябва да е свещена, както цялата сграда и институция, аз моментално излизам да пуша или просто да се разкарам от залата. Не мога да си позволя от такива хора да приемам акъл или да ме учат на морал, на поведение. Не ща да чуя!
Какво още? Този тон няма да се смени, хората няма да си променят мнението за нас. Ние ще продължим, поне от Кубрат насам, примера с пръчките – гоним това разделяне, събаряне, чупим. С нещо понякога си приличаме – дори и в тази зала, този състав на тези циганета, които замерват влаковете, за да счупят стъклото, ето така. Има го в нас, трябва да си го признаем.
А пък народът от векове повтаря, мъдрият ни народ, при всички случаи, че Господ е събирач. Ние правим тъкмо обратното. Само че Господ недейте да го търсите на небето. Когато го има, Него го има в душите ни – душите, които всеки божи ден затлачваме с така, леко парадна, фалшивичка ярост, особено тук, и една откровено просташка ненавист. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: