Татяна Калканова

Благодаря, господин председател.

Да, господин Методиев, прав се. Всъщност през 1999 г. е направена редакция на предложение от 1991 г. Коректно е да кажа, че сте прав.

Но нека да започнем оттук, колеги. Всъщност държавното образователно изискване урежда равнището на овладяване на знания и умения при завършването на определен образователен етап или степен. Разбирате ли, за това става въпрос? Това уреждаме ние с тази норма.

Аз продължавам да твърдя, че специално за българския език и литература това равнище, което се изисква да имат учениците при завършване на определен етап, какво трябва да са овладели като знания и умения при завършване на определен етап, то е уредено в общия нормативен документ за учебното съдържание. Разбирате ли, всичко останало излиза от този тесен въпрос, който ние трябва да уредим? Оттук нататък аз продължавам да мисля, че би било създаване на илюзорно очакване, че дори и с наредба или постановление на Министерския съвет ние ще уредим това, което вие казвате – статута на българския език в комуникацията в училище. Не смятам така. Това е и културологичен въпрос. Това са умения, които се развиват и възпитават. Не мога да си представя, че те ще уредят с нормативен документ. Затова колеги, отново ви призовавам да подкрепите този обобщен текст на комисията, който е предложен като нов § 3. Оттук нататък какво ще бъде решението на парламента, предстои да видим.

Що се отнася до всички останали въпроси, болката за българския език, статутът на българския език, господин Берон, да не създаваме очаквания? Със закон тези наболели въпроси няма да се решат и това го знаем много добре.

Тези въпроси, колеги, ще се решат с качествена работа, при това не само в училище. Тези въпроси ще се решат с качествена работа на всички нива: и по медиите, и вкъщи. Да не създаваме лъжливи очаквания, че виждате ли, пишем два-три члена някъде в някакъв закон и изчистваме проблема. Аз поне не бих искала да бъдат част от създаването на подобни илюзорни очаквания. Благодаря ви.