Ботьо Ботев

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Много ми е трудно да се включа в хода на дискусията, когато един изключително съществен проблем е предварително решен. Но не мога да отмина една тенденция, която по принцип е насочена към ликвидация на част от здравеопазната мрежа в държавата – общинските болници. Приватизацията беше последният ход на тези, които провеждат политика на деструкция и ликвидация на част от излишната мрежа. Затова има 73 заведения, които са извън сферата на вниманието на наближаващата или предлаганата приватизация на здравни заведения.

Доктор Йорданов беше безкрайно ясен, че не може да се говори за приватизация в този вид, в който се изключва колегията, която досега е работила и обслужвала прицелните здравни заведения, ако държи по някакъв начин да се запази предметът на дейност – лечебната дейност, извършвана от години и продължаваща да се извършва, независимо от тежките обструкции, които ни налага времето. Кой друг ще запази или ще разгръща лечебна дейност на територията, която обслужва здравното заведение, ако не някой пряко заинтересуван от това?! Никой друг освен нас! В моето здравно заведение имам предложение от няколко джамбази – да им дадем да изкупят заведението и да осигурят работа на 10-15 души, което ще им гарантира благополучието в живота и потребния стандарт, но нека не го коментираме. Няма такъв, който да си въобразява, че може при сегашните условия на практикуване и на съществуване на здравните заведения при тежките условия на недостатъчно финансиране, по някакъв начин да си възвърне вложеното и да формира печалба. Кой ще е този филантроп, дето ще си купи заведение, което по принцип е обречено на гибел, освен ако по някакъв начин не е инжектирано със средства, вложени от собственика, и то с ясното съзнание, че в момента, в който ги влага, ги губи, тикан от някакви свръххуманитарни изживявания?! Нека да не коментираме въпроса в този вид. Няма такива!

Ако в центъра на нещата търсим по някакъв начин здравно благополучие на гражданите, които са обслужвани от това здравно заведение, то трябва да си луд, за да му вярваш. Няма такъв, който да си мисли, че наистина приватизацията в сферата на здравеопазването цели по някакъв начин подобряване на режима на работа, на качеството или обема на работа. По начина, по който се работи в момента – в условията на крайна оскъдица, в която здравните заведения оцеляват като по чудо, като въвличат все нови и най-различни техники, които дават по-добро качество и обем, да смятаме приватизацията като нещо, което ще подобри здравеопазването в качествено и количествено отношение – това трябва да го забравим.

Ако действително сме трогнати от мизерното съществуване на нашето здравеопазване и целим наистина да влеем някаква свежа струя в подобряване на качеството, не трябва да изключваме преференциалното включване в приватизационния процес. Единствено работещите колективи и екипи в заведението са заинтересовани да продължат предмета на дейност, и то със съзнанието, че неотклонно трябва да повишават квалификацията си, да оптимизират условията. Ако някой си въобразява, че ще получи свежи средства от тези полужизнени болнични заведения, горещо се заблуждава. Всичките сгради са стари, окомплектовани с техника втора употреба, която е обезценена до нула оттам, откъдето я купуваме.

Благодаря за търпението, с което ме изслушахте, и много ми е мъчно, че говоря нещо, което предварително е обречено от вида, в който се предлага от Комисията по икономическата политика.