Мима Василева

Уважаеми господин председател, колеги! Днес обсъждаме Доклада на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. В тази връзка искам да кажа, че дейността на комисията и на нейните органи е съществен пробив в приложението на закона в частта за съдебно отнемане чрез постановено първо съдебно решение за отнемане на престъпно придобито имущество. Има значителна динамика и нарастване на наложените обезпечителни мерки при заведените дела за отнемане.

До настоящия момент има четири дела за отнемане на имущество, което е придобито от престъпна дейност, на обща стойност над 500 хил. лв., които са решени на първа инстанция, като едно от тях е потвърдено и на въззивна инстанция.

При прилагането на закона има известни трудности, както и в дейността на комисията. Подобни затруднения са породени от законови несъответствия и противоречия.

Такива трудности са възникнали и в Агенцията за възстановяване на активи във Великобритания, и в Бюрото за възстановяване на активи, придобити чрез престъпления в Република Ирландия. Поради съществената тромава процедура са били необходими значителни законови промени, които впоследствие са се реализирали. Към момента на отнемане по гражданскоправен ред се разчита много, тъй като престъпления от типа на пране на пари, тероризъм са със сложен фактически състав и са трудно доказуеми в наказателния процес. Отнемането по гражданскоправен ред дава възможност престъпният състав по Наказателния кодекс да се вземе предвид като едно от основанията за започване на производство по отнемане на имуществото по реда на Гражданския процесуален кодекс, както по Закона за отнемане в полза на държавата е необходимо да се докаже произходът на придобитото от дееца имущество.

Разбираемо е желанието на обществото за бърз и справедлив резултат от дейността на комисията. Може би се е създало погрешно впечатление едва ли не за незабавно, след приемане на закона, отнемане на престъпни активи, като не се е отчитало обстоятелството, че това става по силата на съдебно решение след дълъг и тромав граждански процес.

Досега делата се движат нито по-бързо, нито по-бавно от обичайния процес, понеже това са дела с голям материален интерес и се водят по реда на Гражданския процесуален кодекс. Те винаги са с голяма фактическа и правна сложност и материален интерес над 60 хил. лв. по силата на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на закона - обективна предпоставка за забавянето и изготвянето на компетентни и често налагащи се тройни комплексни експертизи по дела, които изискват задачи с икономически, счетоводен, технически, графологичен и друг характер. В тази насока следва да се направят няколко конкретни законодателни промени с цел подобряване и ограничаване възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, както и разпореждането с придобитото от престъпна дейност имущество. Само по този начин би могло да се даде отговор на обществените очаквания.

На първо място е необходимо разширяване обхвата на закона и включване на текстове от Наказателния кодекс, като например престъпления по служба, които могат да бъдат източници на престъпни активи, общи стопански престъпления, посегателства над паметници на културата и други.

Една от необходимите законови промени е свързана и с прага като задължителна материално-правна предпоставка за образуване на производство по закона. Например минимално изискуемата стойност на придобито имущество в Ирландия е 10 хил. британски паунда, а в България е над 60 хил. лв. Съществуват многобройни случаи, при които органите на комисията са образували проверка срещу определени лица, но в хода на същата не е установено наличието на първата предпоставка за образуване на производство по реда на закона, а именно имущество със значителна стойност над 60 000 лева.

Също така е необходимо в закона да се регламентира и начинът на определяне на стойността на имуществото на проверяваните лица по пазарна стойност към момента на неговото придобиване. Всички знаем, че се извършват симулативни сделки с цел да се прикрие реалната стойност на имуществото и да се избегне плащането на дължимите данъци от незаконно забогателите лица.

Наложителни са и промени, свързани със срока за предявяване на мотивираното искане за отнемане в полза на държавата, който следва да бъде един месец от влизане в сила на осъдителна присъда срещу проверяваното лице. Видно от няколко определения на Софийски градски съд е, че при постановяване на определението за налагане на обезпечителни мерки, съгласно чл. 390, ал. 2 от ГПК, съдът определя едномесечен срок от постановяване на определението за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. За да се внесе искане за отнемане, следва да има влязла в сила присъда срещу проверяваното лице. По този начин разпоредбите на закона, отнасящи се до предявяване на иск за отнемане след влизане в сила на осъдителна присъда, са неприложими и са необходими спешни промени в тази част на закона.

Не на последно място следва да се има предвид и разграничаването между конфискация на имущество като вид наказание по наказателния закон и отнемане на същото по специалния граждански закон. По голяма част от престъпленията по Наказателния кодекс, е предвидена конфискация като вид наказание. За някои от престъпленията, включени в обсега на действие на Закона за отнемане в полза на държавата, обаче конфискацията изобщо не може да бъде наложена, тъй като тя не е предвидена като наказание в Наказателния кодекс. В тези случаи единствената възможност за държавните органи да отнемат имущество, придобито от престъпна дейност, е успешното провеждане на гражданско дело по реда на закона. Само по този начин извършителите на тези престъпления, включени в приложното поле на закона, могат да бъдат санкционирани чрез принудително отнемане в полза на държавата на притежаваното от тях имущество в случаите, когато не успеят да докажат, че е налице законен източник за неговото придобиване.

За друга част от престъпленията, посочени в чл. 3, ал. 1 от закона, конфискацията е предвидена като наказание за извършено престъпление, но само като факултативна възможност. С други думи, заедно с налагането на друг вид наказание, най-често лишаване от свобода, може да се извърши и конфискация на част или на цялото имущество на виновния като на съда е предоставена възможност за преценка дали да наложи или не само този възможен вид наказание за конкретно извършено престъпление. Става дума за пълна дискреционна власт, установена за правораздавателния орган.

В трети случай, ако наказателният съд не е преценил да не налага конфискация като вид наказание по Наказателния кодекс, отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, може да се окаже отново единствената форма за имуществено санкциониране на престъпния деец за извършената от него престъпна дейност. Ако съдът е наложил конфискация, това от своя страна не означава, че е конфискувано цялото имущество на извършителя на престъпното деяние и отново механизмът за отнемане на това имущество е прилагането на Закона за отнемане в полза на държавата.

В заключение бих искала да отбележа, че от началото на своята дейност до настоящия момент комисията се е утвърдила като действащо и активно звено от държавния механизъм за борба с организираната престъпност. Самият факт, че от създаването й до настоящия момент по нейно искане съдът е наложил обезпечителни мерки върху имущество, придобито от престъпна дейност, на стойност над 120 млн. лв., е показателен за превантивното спиране на разпореждане с такова имущество от страна на проверяваните лица.

За периода на своето съществуване комисията е предявила в съда 75 иска за отнемане на престъпно придобито имущество на обща стойност 50 млн. лв. Първото спечелено дело за отнемане на престъпно придобито имущество създава съдебен прецедент, който в значителна степен улеснява работата по останалите дела в напреднала фаза. Косвен резултат от работата на комисията е и стремежът на организираната престъпност да изкара сивите си доходи, незаконно придобити, на светло, като ги легализира чрез облагането с данъци.

Пред комисията съществуват редица предизвикателства. Това са – запазване на темповете за налагане на обезпечителни мерки и завеждане на дела за отнемане, висока успеваемост за държавата на съдебните решения и ускоряване на съдебните процедури чрез прилагане на новия Граждански процесуален кодекс. За успешно реализиране на целите на комисията в полза на обществения и държавен интерес за в бъдеще следва да се изготви цялостен проект за изменение на съществуващия закон, но това вече е въпрос на законодателна инициатива и на политическа воля.

Ние, депутатите от НДСВ, ще подкрепим доклада на комисията. Благодаря.