Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз нямах намерение да вземам думата, но като че ли се оформи нещо като дебат, а на мен ми се иска да го избегна. Аз напускам тази камара с уважение, защото вярвам, че едно от важните неща за това България да бъде нормална държава, е в тази камара да има хора с различни възгледи, които спорят, които се изправят един срещу друг, но които в крайна сметка си мислят, докато правят това, че вършат нещо добро за отечеството. По този начин тълкувам...

Хайде сядай си, бе!

... аз се оттеглям и ви пожелавам успех в това, което имате да правите за България! Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)

Има думата господин Камов.

Благодаря, уважаеми господин председател. Мисля, че Вашата бележка беше уместна и аз не взимам думата за дебати. Няма да гласувам с особен ентусиазъм за предложеното решение по много причини, но ще изтъкна само една.

Във времената, когато у нас конфронтацията не позволяваше на депутатите от двете страни на залата даже да се поздравят в кулоарите, когато даже още нямаше съвместен парламентарен комитет „България – Европейски съюз”, а делегации за връзка с Европейския парламент, се случи така, че с ...