Докладчик Трифон Митев

Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД

на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно проект на Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г.

На редовно заседание, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет проект на Семеен кодекс.

Проектът бе представен от госпожа Илонка Райчинова – заместник-министър на правосъдието. Тя отбеляза, че сега действащият Семеен кодекс е от 1985 г. и настъпилите съществени промени в обществено-икономическите и социални отношения налагат уреждане по нов начин дори на класическите институти на семейното право. Госпожа Райчинова очерта основните нови положения на проекта, като обърна особено внимание на фактическото съпружеско съжителство, брачния договор, новите процесуални правила при развод, осиновяването и отношенията между родители и деца. Според вносителя, предлаганият Семеен кодекс е съобразен изцяло с действащото национално законодателство и с международните договори, ратифицирани от Република България.

Професор Герджиков информира народните представители, че в комисията са постъпили становища на Светия Синод, Главното мюфтийство, Епископската конференция на Католическата църква в България и Обединените евангелски църкви, които излагат доводи срещу приемането на фактическото съпружеско съжителство и за признаването на църковния брак.

В хода на дискусията по настояване на народните представители, проф. Герджиков изложи своето виждане за най-съществените достижения на предлагания нов Семеен кодекс. Според него този законопроект е един от най-добрите, внасяни в Народното събрание през последните години – грижливо изработен, без вътрешни противоречия и много добре балансиран. Той допълни, че огромна заслуга на проекта е въвеждането на различен имуществено-правен режим между съпрузите. Досега уредбата на имуществените отношения винаги е била императивна, без да държи сметка за волята на съпрузите. За пръв път е предвидена възможност за избор между режима на общност, режима на разделност и брачния договор, който позволява различно уреждане на имуществените отношения според волята на съпрузите.

Вторият основен момент на проекта е предвиждането на фактическото съпружеско съжителство, което според проф. Герджиков заслужава да бъде подкрепено поради няколко основни съображения.

Първото, макар и нерешаващо, е, че в четиринадесет страни от Европейския съюз има уредба на такова съжителство. Най-важното обаче в дискусията за този нов правен институт са интересите на децата. Факт е, че у нас около половината деца се раждат от такава фактическа връзка. Тези деца се раждат без установен произход от бащата и може да се разчита само на неговата добра воля, но не и задължение да припознае детето.

Три са възможните подходи към този проблем. Да се игнорира този факт означава да се раждат десетки хиляди деца на година без установен произход. Да се осъди фактическото съжителство като неморално и да се преследва с цялата строгост на закона би било юридически фанатизъм, който ще бъде отхвърлен и опроверган от живота, защото животът е по-силен от правото. Следователно остава само един разумен подход – правото да отрази това явление и да се опита да го сложи в правна рамка, която закриля интересите на детето.

По отношение на религиозния брак, проф. Герджиков сподели, че той не е категоричен противник на идеята, ако обществото е готово за такава стъпка, да се създаде дуалистичен режим на брака. Все пак, запазването на съществуващото вече шестдесет години положение религиозният брак да няма правно значение, не е пречка тези, които желаят да сключат такъв брак, да го направят.

В заключение той изрази категоричната си подкрепа за законопроекта.

Подкрепа за законопроекта изрази и народният представител Трифон Митев. Според него обществото е приело фактическото съжителство и не трябва да имаме притеснения от накърняване на религиозните чувства, защото ако те бяха пречка, това явление не би било факт. Той допълни, че в съвременния свят държавата и светският живот са отделени от църквата и ако някои вероизповедания са несъгласни с фактическото съжителство, те трябва да намерят начин да стигнат до хората и да променят разбиранията им по този въпрос.

Според народния представител Иван Сотиров е недопустимо да се създават преференции за лица, които живеят на семейни начала и по този начин да се стимулира фактическото съжителство. Според него трябва да се полагат усилия за мотивиране на хората да съжителстват чрез граждански брак, ако е необходимо дори чрез определени облекчения, защото във всички случаи това ще бъде полезно за обществото и бъдещите поколения. Това би било особено важно за интересите на децата, които имат нужда от пълноценно семейство, докато свободните форми на съжителстване водят често до травми и чувство на непълноценност, с тежки последствия върху детската психика.

Въздържание да подкрепи законопроекта изрази народният представител Николай Михайлов, според когото въвеждането на фактическо съпружеско съжителство е радикална промяна, която изисква зрялост и духовна подготовка на обществото и към която следва да се пристъпи едва след сериозен дебат за смисъла на семейството и брачната институция. Според него защитата на семейството е много сложна и исторически свързана с отстояване на традиционни ценности идея. Ние все още живеем със социалистическата представа за семейството като най-малката клетка на обществото, а не като културен и духовен съюз, който църквата определя дори като „свещен”.

Народният представител Павел Чернев се присъедини към казаното от народните представители Иван Сотиров и Николай Михайлов. Според господин Чернев в законопроекта липсва достатъчно грижа за семейството - не като най-малката клетка на обществото, а като една историческа традиция и идентификация на християнската цивилизация.

Госпожа Илонка Райчинова отговори на въпроса на господин Ахмед Юсеин относно наличието на достатъчно информация за броя на децата, родени извън брак, като поясни, че на година се раждат 49 хил. такива деца. Тя изложи допълнителни аргументи в подкрепа на фактическо съпружеско съжителство, като поясни, че този институт вече е въведен в редица данъчни и финансови закони.

По отношение на религиозните бракове госпожа Райчинова напомни, че тяхното признаване в периода преди 9 септември 1944 г. е довело до хаос в имуществените отношения между съпрузите, което е наложило приемането на специален закон за узаконяване на религиозните бракове и въвеждането на правила за разпределението на правата и задълженията. Ето защо допустимостта само на религиозен брак е опровергана от практиката и не е в интерес на обществото.

При обсъждането на законопроекта се повдигнаха и въпроси, свързани с осиновяването. Според проф. Герджиков от чисто систематично гледище в проекта има известен дисбаланс, който се дължи на твърде големия обем на главата, посветена на осиновяването. Според него основните положения биха могли да се запазят, а правно-техническите правила да се изведат извън кодекса.

Господин Трифон Митев попита какво е мнението на вносителя за възможността родителите да дадат съгласие детето им да бъде осиновено от конкретно семейство и поиска разяснение на критерия за осиновяване след навършване на 6-месечна възраст на детето.

Госпожа Райчинова отговори, че вносителят е търсил максимална защита на правата на децата.

Главата за осиновяването съдържа доста правно-технически правила, за да се предотврати големият брой нарушения, допуснати досега в практиката по осиновяването. От друга страна, изчерпателната уредба в Семейния кодекс ще доведе до по-голяма правна стабилност и ще попречи тази материя често да се променя, което е твърде вероятно, ако бъде уредена на подзаконово ниво. Тя допълни, че възрастта на детето, на която то може да се осиновява, е обсъждана задълбочено от експерти, които смятат, че семейната среда и обичта благоприятстват силно развитието на детето от най-ранната му възраст.

По отношение на възможността едно семейство да даде съгласие детето му да бъде осиновено от друго конкретно семейство, такова съгласие се изключва изрично от международните договори за правата на детето и за осиновяването, по които Република България е страна.

След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека и вероизповеданията със 7 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Семеен кодекс № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г.”