Ердоан Ахмедов

Благодаря, уважаеми господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който днес се обсъжда в пленарната зала, е свързан с няколко групи предложения. Както и самите вносители твърдят, някои от предложенията са свързани с усъвършенстването на трудовото ни законодателство, други - със засилването на контрола по спазването на трудовото ни законодателство, а трети – с уеднаквяване на правната уредба на трудовите правоотношения с международен елемент.

В Комисията по труда и социалната политика законопроектът беше разглеждан в края на м. юли и съвсем разбираемо е през м. октомври в пленарната зала да няма голям интерес към него, но пък съм сигурен, че социалните партньори, в лицето на работодателските и синдикалните организации, го очакват с голям интерес. От становищата им, с които разполагаме като членове на Социалната комисия, си личи, че някои от внесените изменения не са обществено консенсусни и ще продължат да предизвикват спорни оценки. Независимо от нееднозначните мнения за това изменение на Кодекса на труда, много от предложенията са наистина необходими и навременни и аз ще се спра на някои от тях. Тези предложения са свързани с новите правомощия на Главна инспекция по труда, с увеличаването на размера на административнонаказателната отговорност за нарушаване на трудовото законодателство, усъвършенстването на реда за обявяване съществуването на трудово-правното отношение и някои други.

Уважаеми колеги, в нашето законодателство са правени много опити, включително и чрез многократни промени на Кодекса на труда, да се нормализират отношенията между работодателите и техните работници и служители. Обаче излиза така че колкото повече поправяме законите и се опитваме да регулираме тези отношения, толкова повече практиката се деформира. Кодексът на труда и в действащия си вид не е лош, но като че ли все по-голям става броят на работодателите и работниците, които го заобикалят.

Изключително тревожно е, че не намалява осезателно броят на хората, които работят без трудови договори. Тревожно е и това, че по някаква необяснима за мен причина има работници и работодатели в България, които смятат за нормално да се работи нелегално. Стигнахме дотам, че Министерството на труда и социалната политика да обяви и да поддържа постоянна кампания „Работи легално”, и това на фона, че сме държава – член на Европейския съюз, че прилагаме европейското законодателство и нормите на Международната организация на труда. Индустриалните отношения се развиват в целия свят, а у нас още се борим за сключване на договорни отношения между две страни, каквито са работодателят и работникът, които на всичкото отгоре имат взаимна полза един от друг.

Наскоро във връзка с кампанията „Работи легално” стана известно, че Главна инспекция по труда е направила общо 5100 проверки. Били са проверени 4800 предприятия и обекти. Над 65% от нарушенията са били констатирани по Закона за безопасни и здравословни условия на труд, а около 36% са нарушенията на трудовото законодателство по Кодекса на труда. Пак в тази връзка беше изнесена информация, че в 90% от проверените предприятия е установено, че всички работещи се осигуряват на минимална работна заплата, което всъщност не е нарушение на закона, но е в дълбока връзка и съотношение към сивата икономика и към опасни диспропорции на пазара на труда.

Много други констатации могат да бъдат направени по повод на текущата информация, която ежедневно изтича от Главна инспекция по труда, но истината е, че у нас превенцията все още е трудноразбираема и приложима политика. Изглежда дълго още ще важи народното твърдение „Бръкни на българина в джоба и ще разбере от дума!”. Затова аз убедено ще подкрепя всички текстове, с които се разширяват контролните правомощия на Главна инспекция по труда, и предложенията, свързани с увеличение размерите на глобите и санкциите за тези, които не спазват или отказват да прилагат трудовото ни законодателство. Друг е въпросът дали събраните глоби трябва да отиват за увеличение на заплатите на инспекторите. Заради това, че у нас добри законови мерки се изкористяват и опорочават на практика, ми се струва, че повишението на глобите не трябва да е директен финансов стимул за проверяващите и контролиращите органи.

Друга група промени, които ще подкрепя, са тези, свързани с поделената отговорност на родителството. Макар и странно на пръв поглед, защото се уреждат през нормите за платен отпуск на Кодекса на труда, предложението и бащата да се включи при отглеждането в първите много трудни дни след раждането на детето в своята същност е новаторско. Не познавам много добре практиката в другите страни, но мисля, че след като направихме 315 дни изцяло платено майчинство, сега с предложенията за отпуска по бащинство при раждане на дете за втори път ще поведем европейската класация. Но така или иначе предложението заслужава да бъде подкрепено.

Друга група промени, които трябва да бъдат подкрепени, са тези, свързани със синхронизирането на българското международно частно право с новите изисквания на Римската конвенция за приложимото право и приетия неотдавна Кодекс на международно частно право. Намирам обаче, че тези предложения трябва да бъдат разписани по-разбираемо, за да стане ясно, че трудът на чуждите граждани, независимо от коя държава са, щом се полага в България, се урежда от българското право, доколкото друго не е предвидено в закон или международен договор.

Уважаеми колеги, няма да се спирам на промените, които се предлагат по отношение на колективното трудово договаряне. От дискусията в Комисията по труда и социалната политика останах с усещането, че някои от тях предизвикват напрежение между синдикалните и работодателските организации. Мисля, че е по-добре парламентът да облича в законова норма консенсусни правоотношения между работодатели и синдикати. В противен случай ще се превръщаме в арбитър на тяхното неразбирателство, а това допринася малко и за социалния диалог, и за естественото регулиране на индустриалните отношения.

Уважаеми колеги, независимо от лекия скептицизъм в последното ми твърдение аз ще подкрепя измененията в Кодекса на труда. Намирам, че има много рационални предложения. Но както и по Законопроекта за инспектиране по труда, съм убеден, че ни очаква доста напрегната работа и по Кодекса на труда. Благодаря ви за вниманието.