Милен Велчев

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! „Да ви имам проблемите.” биха възкликнали Бендер Нанке – управител на Федералния резерв на САЩ, и Ханк Полсън – министър на финансите на САЩ, ако бяха днес в тази зала. Защото докато те се чудят колко ще потъне държавният дефицит в САЩ в резултат на глобалната финансова криза, ние тук в България дебатираме как най-правилно да насочим преизпълнението на приходите над планираните.

Виновни сме за това, че сме подценили възможностите на българската икономика, подценили сме възможностите за икономически растеж, не заложихме правилната цифра за икономически растеж в бюджета. Оказа се, че над 7% може да расте българската икономика, а не толкова, колкото е заложено в бюджета. Виновни сме за това, че не сме оценили правилно намеренията на спекулантите на международните борси да вдигнат цените на нефта и на храните с колкото се вдигнаха и да допринесат за инфлацията в България. Всичко това са фактори за преизпълнението на приходите над предварително планираните преди една година.

Вчера прочетох интересна публикация от „Уошингтън таймс”, препечатана във в. „Труд”, с автор небезизвестният Ричард Ран, който е добре запознат с обстановката в България още от началото на прехода. Сигурно и вие сте обърнали внимание на тази публикация, която започва така: „Има една страна, в която корпоративният данък е 10%, плоският данък върху доходите на гражданите е 10% и въпреки това тя има 8-процентен бюджетен излишък.” По-нататък няма да цитирам статията, но на всички вас, които сте я чели, е ясно колко ласкаво се изказва той за ставащото в България и то на фона на грешките в икономическата политика на САЩ.

Разбира се, днешната дискусия не бива да се изчерпва с проблема за излишъка, защото това не е основният икономически проблем, стоящ пред правителството. Пред правителството и пред управляващите въобще все по-отчетливо стоят проблемите, свързани със световната финансова криза. Тътенът от нея се донася до България все по-отчетливо и вчера бяхме свидетели на информация от Националния статистически институт за намаляване на промишленото производство през м. август спрямо м. юли. Надяваме се, разбира се, до голяма степен това да е случайно явление или да се дължи на ваканционния период през м. август, но нямаме право да подценяваме рисковете.

Затова ние от НДСВ предложихме решителни мерки за адекватна подготовка на България за финансовата криза. Приветстваме това, че още вчера Министерският съвет взе решение да увеличи гаранцията по депозитите на гражданите в българските банки на 50 хил. евро или 100 хил. лв. Сама по себе си тази мярка няма да е достатъчна, но без тя да е директно необходима в момента, тъй като банковата система е в завидно добро състояние, все пак сме длъжни да отговорим на това, което правят нашите европейски партньори.

Другите мерки, които споменах вчера, накратко ще ги изброя пред вас: да се анализира възможността за отлагане на следващата актуализация на цените на газа от 1 януари 2009 г. за м.април 2009 г.; да се приспада от данъчната основа – това е мярка за данъчните закони за следващата година; лихвата по ипотечните заеми на физически лица; да се увеличат инвестициите в инфраструктура от Бюджет 2009 г., за да се компенсира очакваният спад в строителния бранш; да се стимулира износът чрез значително увеличаване на лимитите на Българската агенция за експортно застраховане; да се опростят процедурите по възстановяване на ДДС, за да се гарантира, че фирми, които нямат нарушения, няма да чакат повече от шест месеца за данъчния си кредит; и не на последно място, да се увеличат значително средствата за международна туристическа реклама отново в Бюджет 2009, за да разчитаме на по-добри приходи от международен туризъм и затваряне на ножицата в дефицита на текущата сметка.

Две думи за банковата система искам да кажа, донякъде и в отговор на казаното преди малко от господин Шопов. Именно пълната приватизация на държавните банки е един от факторите на успеха и днешното финансово здраве на банките. Защото си спомняме какво се случваше на банките преди десетина години, когато повечето от тях бяха държавни.

Едно уточнение, господин Шопов, правилното изговаряне на банката е „УниКредит”, а не „УниКредо”. Това не е проблем сега, разбира се, ще Ви простят българските избиратели за тази неволна грешка на езика, но когато станете министър на финансите и изпратите писмо до „УниКредит”, че национализирате „Булбанк”, е хубаво то да стигне до адресата си.

Две думи за излишъка, по който въпрос сме се събрали днес да дискутираме.

Първо, искам да поздравя правителството за ясната и открита политика по внасяне на плановете за разходи за одобрение пред всички български избиратели в българското Народно събрание. Приоритетите, които са набелязани за инвестиционни разходи, това са инфраструктура, отбрана и сигурност, образование и здравеопазване, без съмнение това са тези приоритети, които са на първо място в дневния ред на българското общество.

Ако трябва да коментирам изказванията на представителите на опозицията преди мен, подминавайки известната липса на свян, когато се говореше за надписаните сметки на данъкоплатците и се забравяше, че през 2000 г. именно най-много са били надписвани тези сметки на данъкоплатците, когато излишъкът е бил най-голям процент от брутния вътрешен продукт.

Как да окачествим предложенията на опозицията? Най-общо като безсмислени, не защото са лоши. Не е лошо, разбира се, и ние подкрепяме да се задели значителна сума от излишъка в Сребърния фонд. Сигурно не е лошо да се намали и данък дивидент, но сега дали ще си спестят инвеститорите 5%, които сега плащат, или не, това няма да реши проблемите на България.

Не е лошо, разбира се, да се изкупи и част от държавния дълг. Но възниква логично въпросът: защо господин Костов не предприе по-активни мерки, не казвам никакви, но по-активни мерки по изкупуването и намаляването на българския държавен дълг, когато беше министър-председател, та се наложи следващите две правителства да намаляват размера на дълга от 75% спрямо брутния вътрешен продукт на днешните 11% от брутния вътрешен продукт?

Господин Димитров заяви, че не ни вярвал никой. Не зная кого е имал предвид – дали тези, които във вчерашната подписка са вписали няколко имена с един и същ почерк, или десетките, които са се подписали с анонимното „пенсионер” в прехвалената подписка за уволнение на правителството? Хубаво е да чуем повече разяснения по този въпрос.

За да не ви отегчавам, дами и господа, наближи време и за почивка, в заключение само ще кажа, че предстоят много сериозни и нелеки дебати по Бюджет 2009, защото България я чакат наистина нелеки времена от икономическа гледна точка. Бюджет 2009 е най-важният инструмент, който ще ни позволи, надявам се, да се справим с предизвикателствата на световната финансова криза.

Приветствам призива на министър-председателя да подхождаме предпазливо и с отговорност при окончателното определяне на бюджетните параметри.

Искам да заявя, че откакто НДСВ участва в управлението от 2001 г. България се радва от средата на миналия век на безпрецедентно дълъг период на висок икономически растеж. Ние от НДСВ сме показали, че знаем какво е необходимо да се направи в икономиката, за да продължи тя да расте и ще се радваме, ако имаме възможност, да приложим на практика това, което сме убедени, че трябва да се направи. Благодаря.