Ердоан Ахмедов

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който днес се обсъжда в пленарната зала, е изключително социален законопроект. Основните положения в него са свързани с това, че хората с трайни увреждания ще могат да работят в структурите на държавната администрация.

Става въпрос за това, че 1% от работните места ще бъдат заделяни за хора, които имат трайно увреждане, но са работоспособни. Това е само едно от измененията, които се предлагат, но най-важното.

Ще се спра на другите пунктове в законопроекта. Убеден съм, че той ще бъде подкрепен, без да има колеги, които да са “против” или “въздържали се”, както това се случи в Комисията по труда и социалната политика.

Както вече казах, първото изменение е свързано с въвеждането на квота за назначаване на лица с трайни увреждания като държавни служители в администрацията. Тази квота се предлага да бъде 1:100 от длъжностите, определени за заемане по служебно правоотношение от съответната администрация, и да се заема само от хора с трайни увреждания.

Втората важна промяна е свързана с възможността назначаването на хора с трайни увреждания като държавни служители да се извършва чрез централизиран конкурс или чрез отделни конкурси само за хора с трайни увреждания. Тоест конкурсът да бъде изключен от общия конкурс и да бъде направен само за хора с тези увреждания. Той ще се провежда поне веднъж годишно и отделните конкурси – поне веднъж на четири месеца при вакантни длъжностни за хора с трайни увреждания.

Третото предложение е свързано с въвеждането на задължение за органите по назначаването за осигуряване на адаптирана работна среда за хора с увреждания. Тук вносителите предлагат да се задължат всички органи по назначаването в 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител да осигурят свободен достъп за хората с увреждания до сградите, в които администрацията осъществява своята дейност, чрез преодоляване на съответните архитектурни, транспортни, комуникационни и други бариери. Задължават се органите по назначаването в едномесечен срок от заемането на определените длъжности от хора с трайни увреждания да адаптират работните места по начин, който да позволява осъществяване на дейности от тези хора.

На четвърто място е разписан механизъм за осъществяване на контрол и санкции, като мотивите на вносителите са продиктувани от необходимостта от контролен механизъм при квотната система, а също и от добрите елементи, които експертите от Министерството на държавната администрация и административната реформа са установили във френската, германската, италианската практика при работата с хора с увреждания.

На следващо място, законопроектът, който разглеждаме днес, предвижда регламентиране на по-голям размер на редовния платен годишен отпуск за хора с трайно намалена работоспособност – 26 работни дни, като очевидно мотивите са свързани с необходимостта от по-дълъг период за възстановяване. Това е повече от естествено и аргументът е разбираем в контекста на медицинското състояние на тези хора. За сравнение, в Кодекса на труда се регламентира задължителен 20-дневен годишен платен отпуск за всички работещи.

Накрая само ще маркирам, че се допълва разпоредбата относно недопускане на дискриминация, привилегии или ограничения при заемането на държавна служба по признак увреждане и че последното изменение е свързано с възможността за бързо кариерно израстване на младите хора в държавната администрация.

Уважаеми колеги, с това, което изложих, промените се изчерпват, но бих казал, че въпросите остават. Един от тях е свързан с това – защо, въпреки всички усилия, които държавата и ние като законодатели правим, 90% от хората с увреждания са безработни. Казвам така, защото това не е първата законодателна инициатива в посока заетостта на хора с увреждания. Цели глави от Закона за интеграция на хората с увреждания, от Кодекса на труда, от Закона за насърчаване на заетостта са посветени именно на решаването на този обществен проблем.

Някои от разпоредбите действат с години и въпреки това работодателите не наемат тези наши съграждани. Ще спомена и това, че никак не са малко преференциите от страна на държавата, които се предлагат на работодателите и въпреки това въпросът стои без категоричен отговор.

В интерес на истината ще кажа още, че финансовите ресурси, заделени в Националния план за заетостта на хора с увреждания също никак не са малко. Ще кажа така: колкото десетилетия проблемът с хората с увреждания се е задълбочавал, може би толкова десетилетия ще трябват на българското общество, за да го отстрани.

Някои колеги в Социалната комисия бяха на мнение, че само богатите държави могат да правят успешна интеграционна политика за тези хора и едва ли не държавата да ги подпомага достатъчно, пък интеграцията да я отложим аз друг път, когато забогатеем повече. На тези колеги бих отговорил днес, че това е изключително погрешно схващане. Самите хора с увреждания не желаят това. Те биха искали да живеят, да учат и работят в нормална среда, достъпна за тях заедно с всички хора, които не са с някакво увреждане.

Изводът ми е, че трябва да се промени нагласата на обществото към хората с увреждания. Няма да стане само с промени в законодателството или с други управленски решения. Този закон вероятно ще бъде част от обществената дискусия за това колко сме толерантни към различните от нас.

Уважаеми колеги, ще се върна пак към законопроекта с това, че в деня, в който го обсъждахме в Социалната комисия, в София се провеждаше трудовата борса “Ден на кариерата на хора с увреждания”. Този ден се организира от неправителствена организация с участието и на институции за втори или трети път. Спомням си какво казаха организаторите тогава, че около 150 са посетителите на трудовата борса и че повече от 30 работодатели са заявили участието си. Малко или много са участниците? На мен ми се струва, че са малко.

Ще се върна пак към темата за работодателските преференции. Пак от тази борса разбрах, че по една от програмите на Агенцията за хора с увреждания се предоставят средства за адаптиране на работното място, изграждане на архитектурна достъпност за хора с увреждания. Друга програма предоставя средства за закупуване на офис техника, като за всяко отделно работно място тази помощ може да достигне до 15 000 лв. Ако лице с увреждане бъде наето от работодател, той може да получава преференции, които се изразяват в поемане от страна на държавата на минималната работна заплата за определен период от време, както и всички дължими здравни и социални осигуровки.

Тези мерки са стимулиращи за преодоляване на безработицата на хората с увреждания. Ето, днес ще приемем друга стимулираща мярка в държавната администрация – 1% от държавните служители да бъдат хора с увреждания. Въпреки това в нашето общество продължава да се задържа негативната тенденция на изолация и ниска степен на интегрираност на хора с увреждания.

Уважаеми колеги, в този ред на мисли искам да изразя своето убеждение, че днес чрез Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител правим поредната положителна крачка в политиката за интеграция на хора с увреждания. Законопроектът заслужава да бъде подкрепен и аз като член на Комисията по труда и социалната политика, а също така и Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта на първо четене, давайки си сметка колко много още има какво да се прави по темата “Равнопоставеност” у нас. Благодаря ви за вниманието.