Митко Димитров

Господин председател, Вие започнахте с директива от 2003 г. Да, така е. Тази директива се отнася за това да има конкуренция, да има много играчи на пазара за електроенергия, така че евентуалната цена на електроенергията до крайния потребител да се намали в условията на конкуренцията. Тази такса, която Вие представихте и за която беше моят въпрос, не може да се измери. Тя е счетоводен разход на тези електроразпределителни дружества, малко с отклонение – които в края на миналата година дори направиха едни извънредни разходи, за които да натоварят счетоводно техните разходи, за да може тази услуга да стане по-голяма. Това е краен потребител. Него не го интересува директива, не го интересува кой към кого разпределя еди-колко си процента от електроенергията. Той иска да знае какво плаща накрая. Разберете, че аз не мога да платя за хляба една цена и отделно да платя на транспортната фирма, която е доставила хляба. За това трябва да вземе отношение ДКЕВР, да направят една обща цена, а не да разбиват. В такъв случай защо не включихте цената, да речем, на командировъчните на шефа на някоя от компаниите? Пак е разход, който не намалява цената, но се вади от него. Това трябва да се мине през ДКЕВР, да се зададе една обща цена, а оттам нататък гражданинът да знае какво плаща в крайна сметка. Защото при една такава тежка процедура – квитанции, фактури, разлика в процентите, той дори не може да се ориентира. Още повече гражданинът вижда процент еди колко си, но фирмите, които си приспадат тези проценти, натоварват продукцията, която те произвеждат, защото едно е една сметка от 100 лв. с еди-колко си процента, друго е една сметка от 10 хил. лв. с огромен процент допълнение. Благодаря ви.