Димитър Камбуров

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаема доц. Кертикова! Аз ще се съглася с Вас, че медицината – медицинското образование и здравеопазването по същество са консервативни структури. Но не мога да разбера защо в продължение на 40 месеца от встъпването на това правителство в правомощията му нямаше здравна стратегия. Тя се появи малко преди заключването на мандата, някъде около осем месеца.

Второто, което считам за необходимо да подчертая, е, че тази стратегия трябваше да се появи поне един месец преди да мине на първо четене Законът за бюджета за следващата година.

И сега, няколко думи, които аз ще представя във вид на рецензия на тази стратегия, представена пред нас.

Документът поставя девет стратегически цели, за реализацията на които предлага 40 задачи. Предвид факта, че преобладаващата част от тези задачи третира чисто здравни и медицински теми, оценката е, че са приемливи и наложителни за изпълнение. Изходните статистически данни за анализ и извеждане на съответните необходимости са оскъдни, фактите са констативно посочени, без да става ясно как се е стигнало до съответната ситуация, което би могло да доведе до повтаряне на грешките.

Необяснимо е защо се ползва статистика от Световната здравна организация, освен за международни сравнения, при положение че в България се събират данни за здравния сектор от Националния статистически институт – на национално ниво, и от Националния център за здравна информация – звено, пряко подчинено на Министерството на здравеопазването, което има за специализиран предмет на дейност здравната информация и статистиката.

Прави впечатление, че към нито една от задачите с подобно съдържание не са заложени конкретни цели с числови измерения, с което аз ще се съглася с госпожа Михайлова.

Здравните индикатори са показатели, създадени точно с такава цел. Необяснимо е защо не са използвани в проекта. Това би могло да се тълкува като нежелание за поемане на конкретни ангажименти. Липсата на дефинирани, очаквани резултати през призмата на здравните индикатори прави документа теоретичен, професионално и политически неадекватен.

Този извод се потвърждава и от съдържанието на Плана за действие към Националната здравна стратегия 2008-2013 г. Документът повтаря механично стратегическите цели и задачите към тях, като отбелязва ангажиментите единствено за 2008 г., която свърши, и 2009 г., без да третира пълния срок на стратегията до 2013 г.

Задачите не са остойностени, няма разбивка по отделни дейности, няма никакви финансови разчети, включително не фигурират средства, които биха били усвоени от структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз. Това показва формален подход към разработката на този документ и е пределно ясно, че приемането му в този вид ще доведе до нулев ефект, както неведнъж се случваше през предходните години.

В двата документа липсват цели и задачи, които да третират изключително важните теми, свързани с финализирането на здравната реформа, усъвършенстването на структурата, организацията и функциите на здравната система. Прави впечатление, че липсват разработки по структуроопределящи въпроси, ще ги изредя: приватизация в здравния сектор, законовите възможности вече са регламентирани от Народното събрание; взаимодействието с частни интереси, частни инвестиции в здравеопазването; развитието на задължителното здравно осигуряване; развитието на доброволното здравно осигуряване; стратегии за финансирането на здравния сектор; стратегии за заплащането на изпълнителите на медицинска помощ, очаквани нива на доходи в здравния сектор; обхват, вид и мащаб на публично-частното партньорство; място на съсловните организации в периода 2008-2013 г.; проблемите за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Дали да се премахне монополът на Националната здравноосигурителна каса – въпросът вече е реторичен. Всеки монопол рано или късно обслужва себе си и висшестоящите, като загърбва интересите на хората и болните. Това не притиска монополиста да се грижи за хората. Липсата на конкуренция; въвеждане на честна и ефективна конкуренция в лечебното здравеопазване както между лекарите и лечебните заведения, така и във фондовото финансиране; въвеждане на програмно управление и финансиране в общественото здравеопазване; проблемите с нерегламентираните плащания, корупцията и измамите в здравния сектор; проблемите с контрола в системата на здравеопазването; отношението към пациентските организации; отношението към неправителстевния сектор; регламентите, гарантиращи правото на избор на потребителя в здравеопазването; въпросите особено на медицинското образование, специализацията и квалификацията на кадрите, който е значително пренебрегнат; проблемите с кадровия дефицит по медицински специалности, както и с медицинските сестри и фармацевти, проблемите с правата на пациентите.

Изцяло липсват моделите на медицинско икономическо поведение, които биха ориентирали здравеопазването в посока на постигане на резултат, съизмерим с влагания ресурс. Забелязва се устойчива тенденция за налагане на силна централизация и администриране при пълно изключване на пазарните механизми за регулация, а това е особено необходимо и ефективно в сектор „Лечебно здравеопазване”. Този подход ще доведе до силно политизиране на резултатите от дейността на лекарите и на Националната здравноосигурителна каса с пряко отражение върху управлението на държавата и разтоварване от отговорност на преките изпълнители на дейността, както това се случва и в момента.

Накрая няколко думи за частта за доброволното осигуряване. Тази част би следвало да третира политическите решения, взети от Съвета на коалицията в Хисаря и в Татарино. Но, както се вижда от текста, нито едно от тези политически решения не е отразено. Нещо повече, твърди се, че доброволното здравно осигуряване ще поеме финансирането на потребителските такси в здравеопазването и то след като тези такси вече са възложени за финансиране на държавния бюджет.

Най-важната част, свързана с равнопоставянето на доброволните здравни фондове с Националната здравноосигурителна каса и включването им в управлението на задължителното здравно осигуряване, съвсем липсва. Реформата в здравеопазването, която на този етап следва да намери своето най-детайлно описание в частта „Доброволно здравно осигуряване” и тази за социалното здравно осигуряване, на практика е пренебрегната, което прави смисъла на предлаганата стратегия нищожен. Благодаря ви много.