Атанаска Тенева

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето уточнява отговорностите на институциите в България за това как да бъдат по-добри условията, в които растат и се развиват българските деца. В този смисъл е безспорна необходимостта и моята воля да подкрепя такива изменения и допълнения в Закона за закрила на детето. Няма как да не се подкрепи уточняването, първо, на отговорностите на институциите, второ, разширяването на обхвата на Националния съвет за закрила на детето, необходимостта от един специфичен телефон на доверието в условия на проблеми на общуването между децата и създаването на една атмосфера, в която те да имат възможност да търсят своите решения за проблемите, с които се сблъскват.

В същото време обаче предлаганият законопроект оставя открити някои въпроси, които си струват да бъдат обсъждани и на които между първо и второ четене да се търси решение.

Първото, което искам да кажа, е, че правата и задълженията на органите за управление на специализираните институции за деца и на социалните услуги за деца се уточняват в новосъздаден чл. 8а на Закона за закрила на детето. В ал. 4 на законопроекта се предвижда оценяване на професионалната правоспособност преди постъпване на работа и периодично на работещите в институциите. Категорично според мен обаче е необходимо уточняването на тази професионална правоспособност и конкретизиране – общопедагогическа, психологическа, но и необходимост от признаване на професионалната педагогическа квалификация на хората, които работят в тези институции. Гарантиране на еднакви педагогически и учителски изисквания. Защото например е безспорно, че в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, педагозите имат не само възпитателни, но и образователни функции и на този етап е странно непризнаването на тяхната педагогическа правоспособност и учителска квалификация.

На второ място, с този Законопроект за изменение и допълнение отново се разширява пространството от правомощия на различните институти за закрила на детето и подобните служби. Но практиката показва, че непрекъснато върви информационен обмен, съгласувания, информирания от страна на училищните ръководства и веднага възниква практическият въпрос: и какво от това. Административен документооборот вместо чувствителност към проблемите на учениците е реална грижа за детето в риск.

Тук веднага искам да поставя третия кръг от въпроси, свързани с предлагания законопроект. Имам предвид това, което е казано по повод на децата в риск в § 40, т. 3 от Проекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.

В точка “д” е записано, че това е дете с девиантно поведение; в точка “ж” – друг тип деца в риск, че това е дете, извършило противообществена проява или престъпление. Тези две точки от легалното определение следва да се обсъдят и евентуално да отпаднат, защото те са насочени към изземване и дублиране на функции от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и съответно на дейностите на централните и другите комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Изначалният спор за територии и пространство между двата законопроекта всъщност може да се реши и той става неуместен, ако сравним чл. 1 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, където се уточнява, че този закон урежда дейността по предотвратяване и борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и по осигуряване на нормалното развитие и възпитание на извършителите им. А според чл. 1 от Закона за закрила на детето този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие по осъществяване на дейностите по закрила на детето.

Затова смятам, че народното представителство трябва да намери съвместяването и територията, на която ще се пресекат дейностите и правомощията, определени от двата закона – за закрила на детето и за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, защото безспорно е по-големият обхват на Закона за закрила на детето и по-специализираната територия, на която се определят правомощията на различни типове органи в Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.