Иван Гризанов

Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, чухме проекта за решение, представен от господин Шопов, затова не смятам да се спирам на конкретните точки, които обсъждаме. Надявам се, че всички следят дебата.

В Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, това е чл. 2 от Протокола за присъединяване и чл. 2 от Акта за присъединяване, се реферира към задължително прилагане в България от датата на присъединяване на цялото европейско законодателство, прието до тази дата. Като страна членка Република България се е ангажирала да въведе и да прилага европейското енергийно законодателство, основни актове от които са наистина Електрическата - № 54 от 2003 г., и Газовата директива - № 55 от 2003 г. на Европейския съюз.

И двете директиви изискват държавите да определят един или повече компетентни органи с функцията на регулаторни органи, които да са изцяло независими от интересите на електроенергийния или газовия отрасъл. Регулаторните органи като минимум трябва да отговарят за осигуряването на недискриминация, действена конкуренция и ефективно функциониране на пазара.

В България този регулаторен орган е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката при изпълнение на регулаторните си правомощия се ръководи от следните принципи:

- първо, предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване на конкуренцията на енергийния пазар;

- второ, осигуряване на баланс между интересите на енергийните потребители – предприятия и потребителите;

- трето, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между групите потребители;

- четвърто, създаване на стимули за ефективна дейност на регулираните енергийни предприятия и

- пето, създаване на стимули за развитие на конкурентен пазар, на дейности в енергетиката, където има условия за това.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя пазарните правила и техническите правила на мрежите, които са еднакви за всички регулирани енергийни дружества – и за частните, и за държавните. Същата комисия също така определя показателите за качеството на енергията и за качеството на обслужване, които регулираните дружества трябва да постигнат за определен период от време на базата на тяхното изпълнение. Признатите необходими приходи на предприятията се обвързват в съответствие с представяните от Държавната комисия цели. В случай, че определените резултати не бъдат постигнати предприятията ще намалят печалбата си или даже могат да работят на загуба, ако ги постигнат. Ще оперират бизнеса си с печалба, но не повече от това, което им е определил регулаторният орган.

Последиците от предлагания мораториум биха могли да засегнат тежко както енергийните предприятия, така и обществото като цяло. Налагането на мораториум и несъобразяването с гореописаните принципи би довело до невъзможност на дружествата да покриват финансовите си задължения. Това е особено валидно за топлофикациите, които използват природен газ, в момента – мазут, за производство на топлинна енергия. Неминуемо би възникнала огромна междуфирмена задлъжнялост в сектора и извън него, което от своя страна е заплаха за сигурността на енергийните доставки.

Известно е, че утвърждаваните от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цени отразяват разходите, респективно необходимите приходи на енергийните предприятия за производство и снабдяване с електрическа и топлинна енергия и с природен газ. Предлагането на цени, които не отразяват увеличените разходи за закупуване на енергоносители е не само неправомерно, то ще влоши финансовото състояние на сектора.

Във връзка с гореизложеното считам за неоснователно и предложението Министерският съвет да осигури и да осъществи финансирането на производството на електроенергия и топлоенергия, предвид разликите на производствената цена и цените за крайните потребители. Предложението е и немотивирано като остава неясен въпросът с източника за осигуряване на средствата, с които ще се компенсират разликите в цените.

Остава неясен и механизмът, и формата, посредством които ще се извърши компенсирането с парични средства, доколкото в случай, че последните се предоставят от търговски дружества, същото би могло да бъде счетено за форма на държавна помощ, несъвместима с общия пазар по смисъла на Закона за държавните помощи, който си спомняте, че ние приехме преди приемането ни в Европейския съюз с ясното съзнание, че от датата на присъединяване ще го изпълняваме. Правилата затова се пишат, за да се изпълняват.

Предвид мотива на предложението за мораториум, свързан с ниския жизнен стандарт на голяма част от населението в страната считам, че е налице успешно действаща система за социална защита на населението, гарантираща базовите потребности от енергия. Практическо изражение на ангажиментите и сътрудничеството на държавните органи по отношение на провежданата социална политика е прилаганата наредба от м. май миналата година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 49 от 27.05.2008 г.

Предприетите от правителството мерки за социална защита са резултат именно от положените значителни съвместни усилия на заинтересованите държавни институции в лицето на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Министерството на икономиката и енергетиката. От тази гледна точка считам, че действащите адекватни механизми за социална защита на населението са безспорен израз на приоритетно провежданата от правителството социална политика.

Също така искам да кажа, че на всички е известно, че със Закона за енергетиката от 1.07.2007 г. ние въведохме либерализация на пазара на електроенергия в България.

И още две думи – разбира се, че такава директива за ежемесечното отчитане, която господин Кузов споменава, няма. Той за пореден път ни заблуждава от трибуната. Аз съм се изказвал по този въпрос. Отчитането на енергията, независимо каква е тя, е въпрос на всяка страна в зависимост от нейното финансово състояние и други проблеми, които има.

Искам да кажа няколко думи за енергийните стратегии. В последните десет години имаше две действащи и една в проект.

През 1999 г. беше приета Стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. През 2002 г. тази стратегия беше отменена с приемането на новата Енергийна стратегия. Знаете, че през миналата година – м. юли, беше публикувана Концепцията за нова енергийна стратегия за обществено обсъждане. Тогава не си спомням, не визирам конкретно господин Шопов, някой да изрази публично забележките си или мнението си по тази концепция. От края на миналата година имаме публикуван проект на нова енергийна стратегия на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката. Проектът е разположен на 96 страници – достатъчно обемист материал, който е отворен и по който, господин Шопов, смятам, че ние в Комисията по енергетика, и като народни представители трябва да предизвикаме една дискусия – не една, а няколко дискусии, за да дадем своите предложения по нея, ако смятаме, че не е пълна. Така че не мога да се съглася, че нямаме стратегия. Напротив, тази стратегия Министерския съвет не случайно я публикува за обществено обсъждане, за да се чуят наистина различни мнения, след което естествено, по всяка вероятност Министерския съвет ще я приеме, тъй като с промените в Закона за енергетиката - не в това Народно събрание, а в предишното, беше отменен члена, в който тя се одобряваше от Народното събрание.

И в тази връзка, ако четете тези програми, тези стратегии, тази, която е от 2002 г. е направила анализ на тази, която е от 1999 г. В т.1.2. от тази стратегия ще видите до какво доведе замразяването на цените тогава. Констатацията може сами да я видите, ако трябва след това в дуплика ще я кажа. Благодаря ви.