Докладчик Николай Григоров

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

„ДОКЛАД

относно Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.

На редовно заседание, проведено на 22 януари 2009 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража, внесен от Министерския съвет.

От името на вносителя законопроектът бе представен от главен комисар Петър Василев – директор на дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерството на правосъдието. Той изтъкна мотивите, довели до предлагането на нов Закон за изпълнение на наказанията, като обърна внимание, че сега действащият закон е приет през 1968 г. и е променян повече от 20 пъти, което е довело до нарушаване на неговата систематика и до колизия между отделни негови норми. Господин Василев подчерта, че законопроектът има по-детайлизирана структура в сравнение със сега действащия закон и регламентира редица нови положения в отношенията между държавата и осъдените лица. Той изложи новите законодателни решения и обърна специално внимание на следните от тях.

За първи път се регламентира забраната за изтезания и жестоко или нечовешко отношение в наказателно-изпълнителната дейност. На второ място, със законопроекта се създават гаранции за битови условия, съобразени или близки до европейските и международни стандарти. Гарантира се минимална жилищна площ на лишените от свобода до 4 кв. м, което е предвидено да бъде постигнато най-рано три години след влизането на закона в сила. Регламентира се осъществяването на дългосрочни договорни отношения с частния сектор за финансирането, изграждането, реконструкцията или поддръжката на затворите, като се разчита изключително много на публично-частното партньорство.

Друга група промени са свързани със системата на местата за лишаване от свобода, като от четирите вида затворнически заведения, съществуващи към момента, ще се премине към два. Премахват се досега съществуващите категории от закрит тип за рецидивисти и нерецидивисти и от преходен тип, което ще създаде по-добри условия и възможности за третиране на осъдените. Предвижда се също съдът да определя не само първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, но и типа на затворническото заведение. Замяната на режима с по-тежък или преместването в заведение от по-тежък тип ще се извършва от Комисия за изпълнение на наказанията, създадена към всеки затвор или поправителен дом. Решенията на тези комисии ще подлежат на съдебен контрол.

Медицинското обслужване е предмет на нова и много по-детайлна правна уредба. Регламентирано е лечението както в условията на специализираните лечебни заведения в затворите и поправителните домове, така и извън тях и са създадени гаранции за спазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

Регламентирана е употребата на физическа сила, помощни средства и оръжие, като предлаганите промени гарантират по-голяма степен на защита на живота и здравето на лишените от свобода.

В заключение господин Василев обърна внимание на промените в изпълнението на новото наказание „пробация”. Той посочи, че се въвежда изготвянето на предсъдебен доклад от пробационните служители и за първи път се определя ролята на пробационната служба в досъдебното производство. Предвижда се също възможност задължителната регистрация по настоящ адрес и ограниченията за свободно придвижване да могат да се изпълняват чрез система за електронно наблюдение върху поведението на осъдения.

В хода на дебатите народният представител Пламен Славов постави въпроса за образованието, обучението и професионалната квалификация на лишените от свобода и заяви, че според него някои текстове не са съобразени със сега действащата правна уредба на образованието. Той даде пример със съществуващите към момента три форми на обучение – редовно, задочно и дистанционно, и обърна внимание, че законопроектът предлага нова „кореспондентска” форма на обучение.

Според господин Василев дистанционната форма на обучение е неприложима в затворническите заведения, защото изисква ползване на Интернет, а това е недопустимо не само у нас, но и изобщо в европейската практика. Той уточни, че формите на обучение са обсъждани с експерти от Министерството на образованието и науката и са съобразени с промените в образователните закони, които министерството подготвя.

Народният представител Лъчезар Тошев постави въпросите за начина на уреждане на здравните осигуровки и за регламентацията на правата на непълнолетните лишени от свобода. Той предложи също в законопроекта да се постави като цел осигуряването на 6 кв. м жилищна площ на затворник.

Господин Василев отговори, че законопроектът предвижда здравните осигуровки да бъдат за сметка на Министерството на правосъдието. Той поясни, че 80% от новопостъпилите лишени от свобода са с прекъснато здравно осигуряване и ако трябва да се осигурява клинична пътека за тяхното лечение, това би струвало много повече на бюджета. Според него значителните финансови средства за здравни осигуровки не би следвало да бъдат аргумент срещу този подход, защото на лишените от свобода не може да се откаже медицинско обслужване и този проблем е поставен в редица дела пред националните съдилища и Европейския съд по правата на човека.

По отношение на непълнолетните бе пояснено, че в законопроекта се съдържат особени правила за тяхното третиране, които са съобразени с психофизиологическите особености на тази категория лишени от свобода – предвидено е либерализиране на дисциплинарните мерки, смяна на режима, облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието в рамките на поправителните домове и др.

Във връзка с полагаемата се жилищна площ на затворник господин Василев изрази опасението, че е нереалистично в близките няколко години да се постигне препоръчителният европейски стандарт от 6 кв. м. Затова тази цел трябва да бъде заложена не в закона, а в дългосрочна програма за развитието на затворите за следващите 8-10 години. Тази позиция бе подкрепена от народния представител Николай Григоров, който обърна внимание, че, освен за затворите, сериозни средства са необходими и за следствените арести. Според него би било твърде оптимистично да се очаква за три години да бъдат изпълнени всички заложени в закона цели по отношение на материалните условия на живот в затворите.

След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията единодушно с 10 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802 01 102, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2008 г.”