Владимир Кузов

Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа! Законопроектът, който представям днес пред вас, е минал през Комисията по правни въпроси. Фактът, че тя е гласувала „въздържал се” относно законопроекта, който внасям с колегата Ваню Хърков, ясно и категорично говори за необходимостта от наказателна мярка за лица, които умишлено заразяват другиго с ХИВ вируса на СПИН, било чрез сексуални сношения или по друг начин. Свидетели сме и знаем, че този вирус по никакъв начин не може да бъде анонимен. Част от аргументите в Комисията по правни въпроси бяха, че не може да се докаже извършителят на това деяние, което само по себе си води до един много тежък проблем – самият потърпевш да получи тежка телесна повреда, в немалко случаи и смърт.

Самият вирус, когато постъпи в друг човек, лекарите са единодушни в това становище, носи в себе си един специфичен маркер на човека, който го е притежавал, образно казано, преди това. Възможността да бъде доказано такова деяние, което само по себе си е много тежко според мен, е много лесно, тъй като всеки, който се разболее и бъде надлежно установен като серопозитивен, попълва съответна декларация. С нея декларира, че оттук насетне няма да извършва действия, с които ще постави под опасност други хора. Тя е документ, който има правна стойност, и би могъл по много ясен и категоричен начин да докаже мига, когато е настъпило това събитие, и че лицето – вирусоносител, знае за това събитие. Така че възможността по някакъв начин да бъде прикрит такъв извършител според мен е несъстоятелна.

Уважаеми колеги, тук говорим обаче само за умишлено действие, не за действие по непредпазливост или друг вид действие или бездействие. Тук категорично се говори за умишлено действие. В съвременния Наказателен кодекс на България от 1968 г. няма такъв текст, с който да бъдат обхванати и регулирани тези обществени отношения. Но във всички случаи с увеличаване броя на болните, с възможността все повече хора да се заразят, трябва да бъде извършено такова действие.

Учудвам се на хора, които изразяват становище, че видите ли, досега не е имало такъв случай, че такива дела, в които да се доказва такава виновност, биха се точили с години. Първо, не е необходимо да чакаме да се случи нещо, което би накърнило обществените отношения, и едва след това събитие да търсим или законодателят да търси регулиране на тези отношения. Считам, че има необходимост от наказателна репресия относно лицата, отново подчертавам, които умишлено заразяват. Знам, че може да се заразява и чрез преливане на кръвни продукти, чрез инжектиране със спринцовки и друг вид медицински уреди. Не дай, Боже, в никакъв случай не искам това да се случва в България, но би могло да се случи, тогава по какъв начин това деяние ще бъде обхванато от българското законодателство? Не дай, Боже, то да бъде недобронамерено масово деяние. Наказателният кодекс не обхваща това в разделите „Диверсия” и т.н.

Учудвам се на Народното събрание, че с лека ръка отхвърли такъв законопроект, вместо да бъде поставен на обществена дискусия. Току-що четох изявления на лекари, сексолози – фамилия Бостанджиеви – известни сексолози, които твърдят, че има възможност такова деяние да бъде доказано. Но понеже досега в практиката такова действие не се е срещало, не било необходимо на този етап да се мисли за инкриминирането на това деяние. С това не съм съгласен, вероятно и мнозина от вас. Самият факт, отново повтарям, че в Комисията по правни въпроси всички са гласували „въздържал се”, означава, че бялата лястовица вече е във въздуха. Остава да видим дали ще й намерим гнездо, къде тя ще изгнезди своето чедо.

От тази гледна точка, отново ви моля, колеги, по някакъв начин да дискутираме законопроекта. Не виждам смисъл да отхвърляме с лека ръка този законопроект. Така или иначе той ще стане факт, ако не в това, то в следващото Народно събрание. Този проблем не може да се реши от само себе си. В никакъв случай той не е безобиден, а е проблем на бъдещето. Естествено, че ако в годините, макар засега да няма индикации това заболяване, тази вирусна инфекция евентуално да бъде овладяна чрез съответни медикаменти, ваксини или по друг начин, тогава, когато не води до тежки телесни повреди или до смърт, тя не може да бъде инкриминирана. Въпреки това на този етап има инкриминиране за болести, които човечеството отдавна е преборило и те не носят такива вреди като заболявания.

Закова отново ви приканвам. Явно е, че обществото още не е узряло. От разговорите с лекари, занимаващи се точно с тази тематика, те са категорични, че може да има лица, които заради състоянието, в което са изпаднали, и омразата, тъй като обществото гледа по лош начин на тези хора, което не би трябвало и не би следвало – да гледа с отвращение, а би следвало да ги приема като болни хора и да гледа със загриженост на тях, би могло да има хора, които да предприемат стъпки за заразяване на други хора. От тази гледна точка това ще се случи, отново казвам, ако не в Четиридесетото Народно събрание, то в Четиридесет и първото или в Четиридесет и второто Народно събрание такъв закон, такава наказателна репресия ще стане факт в българското законодателство. Благодаря Ви.