Николай Свинаров

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Този вот не е пореден или последен, той е вот на отчаянието, което опозицията трябва да превърне в надежда.

България се намира в тежка икономическа криза, която изисква не просто рационални действия от страна на следващите управляващи, а цялостна промяна на институционалния и политически модел в страната. Става дума за кризата на нарушения баланс на разделение на властите, на накърнения принцип на върховенството на правото и на прекъснатия диалог между управляващи и граждани. Става дума за липса на доверие.

Всъщност България, поради недостатъците на сегашната Конституция не е парламентарна република. Българската политическа система е превърната от парламентарна демокрация в министерска република. Функцията на парламента е принизена до утвърждаване на законите, изработени от правителството, а ролята на народните представители, особено от мнозинството, е сведена само до натискането на едни машинки.

По този начин обаче се обезсмисля и ролята на опозицията като парламентарен коректив в полза на обществения интерес на всяко недалновидно управленско решение или предложение. Всеки разумен законопроект или се бави, или не се разглежда. Същевременно правителственият захват над управленските лостове е толкова мащабен, че липсва каквато и да е равнопоставеност и независимост на законодателната и съдебната власт.

Ние от Българска нова демокрация, заедно, надявам се, с останалите представители на дясната опозиция, смятаме, че за една пълноценна и цялостна политическа реформа се изисква свикване на Велико Народно събрание, което да приеме нова Конституция на Република България.

Реформата не може да бъде извършена без изготвянето и приемането на нов основен закон на страната, който да бъде съобразен с променените условия в България като страна на завършилия преход, членството й в НАТО и Европейския съюз насоките за бъдещето й развитие, като правова и модерна социална държава, нуждата от преосмисляне на функциите и правомощията на институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, необходимостта от законови институционални гаранции, осигуряващи независимостта на съдебната власт като гарант за поддържането на върховенството на закона, необходимостта от съществуването на институция на Велико Народно събрание като цяло.

Специално внимание трябва да се обърне и на фиксирането на ново място на президентската институция в политическия процес, като се поправи сегашното несъответствие между прекия начин за избиране на държавния глава и лимитираните му правомощия – несъотвествие, което при твърде амбициозен президент, води до постоянното им превишаване, често в ущърб на интересите на обществото и страната.

Съзнаваме, че процесът на промяна на Конституцията трябва да бъде извършен внимателно и ще отнеме време. По тази причина той не може да бъде стартиран пълноценно до края на текущия мандат. Свикването на Велико Народно събрание не бива да започва при сегашното, доминирано от социалистите, мнозинство, защото отново има опасност и този път, както през 1991 г., те да манипулират изготвянето на основния закон на страната. Той трябва да бъде подготвен по време на следващия мандат, когато българският парламент ще има десноцентристко мнозинство.

Успешното представяне на десницата на предстоящия вот означава, че следващият мандат ще завърши именно със свикване на Великото Народно събрание през 2013 г. Няма съмнение, че пътят на България към превръщането й в нормална европейска държава, радваща се на демократично управление, върховенство на правото, сигурност и ред за нейните граждани, преминава през промяна на основния закон. Забавянето в изпълнение на тази задача може да е пагубно за страната ни.

Поради тази причина ние от Българска нова демокрация сме убедени, че България и българските граждани не могат и не бива да понесат още дори и месец на управленско безвремие и отдалечаване от стандартите на Европейския съюз. С всеки управленски провал на тройната коалиция намалява и вярата на българите, че присъединяването ни към Обединена Европа в кратки срокове ще доведе до просперитет на страната и реално подобряване на качеството им на живот.

Призивът ни към Вас, господин министър-председател, и към вас, госпожи и господа министри, е да възвърнете тази вяра и да обезсмислите утрешното гласуване на вота на недоверие, просто подавайки оставка след днешния дебат. (Реплики от КБ.) Откажете ли тази възможност, пропилявате всякакъв шанс да приключите достойно мандата си.

Останалото е следното – от последния материал на Министерския съвет (показва го), раздадоха го на всички, кой знае защо липсва европейската интеграция. Всъщност, знаем – липсва, защото я няма, не че ги има икономическото развитие и социалната ангажираност. До края на мандата обаче в този документ ще останат само годините 2005-2009 г. Благодаря ви.