Йордан Костадинов

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Много се говори в последно време за енергетиката, за успехите, които има това правителство в енергийния сектор. Договорите, които подписа през този мандат, наистина бяха фундаментални за развитието на българската енергетика. Но въпросът, който трябва да си поставим, е: как бяха подписани тези договори и защитава ли се националният интерес в тях?

Договорите за големите енергийни проекти се подписаха в края на мандата на руския президент Путин и в тези проекти руската страна взе това, което поиска. Въпросът беше: защитен ли е българският интерес? Моето мнение е, че българският интерес в тези големи енергийни проекти не беше защитен, и ще се обоснова. Ако погледнем проекта „Бургас-Александруполис”, може би някои от вас си спомнят, че преди две години се споменаваше един термин – „терминал”, който трябва да бъде част от договора „Бургас-Александруполис”. При подписването на този договор универсалният терминал изчезна. Какво представляваше той? Универсалният терминал беше едно съоръжение, което трябваше да бъде държавна собственост, което трябваше да гарантира енергийната независимост в петролно отношение на България. От този универсален терминал трябваше да тръгнат петролопроводът Бургас-Александруполис и петролопроводът Бургас-Вльора. Него го няма, беше продаден българският интерес.

Липсата на този универсален терминал обезсмисли и проекта „Бургас-Александруполис”, защото рискът, който българската държава пое, е прекалено голям пред ползите, които можем да получим.

А какво стана с така наречения проект „Южен поток”? Защитен ли е българският интерес? От лявата страна на залата при подписването на този договор се казаха големи приказки, едва ли не че сме завоювали епохални успехи, осигурявайки си 50% от газопреносната система на този проект. Оказа се, че тези 50% са нищо, ние просто дадохме една собственост на руската страна, без да поискаме адекватна собственост. Вярно, много хора ще ни кажат, вие знаете ли как се преговаря с руснаците, с „Газпром”? Да, знам, когато ти поставиш въпрос за собственост срещу собственост или започнат разговорите, може да поискаш тази собственост да не бъде на руска територия, а да бъде съвместно експлоатиране на газови находища в трети страни. Ние даже не отворихме приказка за това нещо.

Месеци преди газовата криза министър Димитров обяви, че ние сме енергиен рай. В началото на тази година се оказа, че България не е енергиен рай, а е една от държавите, която най-много пострада от така наречената газова криза. Тогава всички разбрахме, че българската зависимост от газ зависи от една тръба. Ако в началото тази криза беше един руско-украински проблем, към който нашето правителство нямаше кой знае какво отношение, впоследствие този проблем стана чисто български – български, защото ние не можахме да намерим изход от тази криза, нашата икономика пострада сериозно. Правителството изкара стари и забравени проекти в сектора газопренасяне, а не помисли за утрешния ден. Защото от това, което чуваме като информация, която ни дадоха чешките специални служби, от това, което вече пише в пресата, разбираме, че Украйна е пред финансов колапс и кризата може да се повтори. Ако кризата се повтори, ние откъде ще получим газ? Успя ли правителството да договори с „Газпром” доставка на газ от южната страна, през Турция, през Гърция? Въобще постави ли този въпрос? Отговорът е: не. И ако тази криза се повтори и отново удари икономиката, то виновникът вече ще бъде ясен и конкретен – това ще бъде българското правителство.

Какво направи правителството в кадрово отношение, изграждайки българския Енергиен холдинг, който беше шумно анонсиран от министър Димитров през средата на миналата година? Беше обявено, че ще се търсят мениджъри, че ще се търсят лица, които могат да управляват такава структура. През това време този холдинг вече беше формиран в партийните централи на БСП, ДПС и НДСВ. Избра се мастита западна компания, която беше вкарана в този процес. Направи се една комисия начело с господин Димитров, поканиха се хора, загуби се време и ръководството на този холдинг беше избрано политически. Месеци преди това си направих труда пред нотариус да заверя списъка с холдинга, преди да бъде обявен конкурсът. И ето го този списък (показва), 100% отговаря на хората, които бяха избрани.

Това, което стана в енергетиката, никой досега не си го е позволил – да вкара политика в управлението на такъв сериозен отрасъл като енергетиката и то в една компания, която е мегакомпания, която вие много шумно афиширахте, компания с капитал над 4 милиарда, компания, от която ще зависи и зависи националната сигурност, не само енергийната сигурност. Начело на тази компания вие поставихте фигури, които са политически марионетки. А там където в икономиката има политически назначения, това вече води до огнища на корупция. Всяко следващо правителство ще сваля и ще назначава нови хора. Това, което никой не си е позволявал да прави в енергетиката, си го позволихте вие.

И като заключение искам да ви кажа за последното изявление на министър Димитров, който буквално вчера заяви, че ще намали цените на парното. При наличието на регулиращ орган, при наличието на цени, които са съгласувани с регулатора! Аз няма да коментирам, но ми идва нещо на ума, което бих казал, за да разберете какво мисля. Навремето един вицепремиер в правителството на проф. Беров каза: „Ега ти държавата!”. Аз мога само да добавя „Ега ти правителството!”. Благодаря ви.