Лидия Шулева

Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Още през 2006 г. Макс Оте – един от брилянтните икономически умове на нашето съвремие, издаде книгата “Кризата идва”, в която казва: “Анализирайки ситуацията, ви препоръчвам своевременно да се подготвите за наближаващата криза. Побързайте, времето напредва.” Това е през 2006 г.

И така, в началото на 2009 г., след дълго отричане, че кризата идва и в България, правителството представи своя план за икономическа стабилност и напредък. Четейки този план, човек има чувството, че България или се намира на друга планета, или че живеем в някакво друго време. Управляващите продължават да не разбират, че икономиката от режим на растеж и развитие бавно, но сигурно тръгва към режим на оцеляване. Прогнозата на специалистите е, че настоящата криза ще се характеризира с трайно парализиране на икономическата дейност поради невъзвръщаеми кредити и неплатежоспособност, както и с дълготрайно затруднение за намиране на подходяща и добре платена работа.

За съжаление обаче мерките, които трябва да се предприемат в такава ситуация, нямат нищо общо с предложените от правителството. Дори да оставим настрана станалата вече обичайна практика за нереалистични допускания, презастраховане и вратички за корупция във възприетия от вас държавен бюджет, тъй нареченият „план Станишев” съдържа три фундаментални грешки на икономическата политика – както в нормална среда, така и в период на безпрецедентна криза.

На първо място, очертаващото се огромно държавно харчене. Този модел привидно копира мерките в развитите икономики. Малката разлика обаче е, че в тези страни ефективността е по-голяма заради много по-малките възможности за злоупотреби и корупция и заради далеч по-ефективно работещите им държавни администрации и съдебни системи. Кое гарантира, че планираните близо 6 млрд. лв. по прословутата инвестиционна програма ще се изхарчат по-добре, отколкото отчетените 9,5 млрд. лв. за капиталови разходи за предходните три години?! Някой може ли да каже кои точно магистрали бяха построени с тези пари и кои големи инфраструктурни проекти ще останат след управлението на тройната коалиция?! Това, за което всички си спомняме, са 120 млн. лв., дадени на братко за някакви пътища, които никой не е виждал и по които сигурно никой не минава, но за сметка на това продължаваме да си трошим колите по първокласните шосета. От почти 2 милиарда от европейските фондове, планирани в бюджета за 2008 г., са усвоени само 56 милиона. Ами как да усвоим 2 млрд. лв., като от ОЛАФ ни бият през пръстите?! По-лесно е от бюджета. Там няма кой да ни държи сметка. И през тази година пак сте се застраховали. Ще спасите от кризата вашите си фирми, но не и българската икономика.