Васил Калинов

Господин председател, господин министър, госпожо Михайлова, уважаеми колеги! Понятно е вълнението ми в този момент. Аз искам да кажа само няколко думи.

Благодаря абсолютно на всички колеги, с които имах възможността да работя през тези десет години в парламента. Особено искам да благодаря на колегите от Комисията по земеделието и горите, които знаят, че поне в последните 7-8 години вършихме доста сериозна и добра работа. Стартът, който беше даден от предния мандат, както и сега – не става дума колко бройки закони са приети, за мен най-важното е, че успяваме да ги приемем със значително висока степен на консенсус. Мога да ви кажа, че поне 90% от тези законопроекти са приети с консенсус – тези 70-80 закона, които, без ратификациите, са приети.

Но, както се казва, всяко хубаво нещо има край, даже и това, което не е чак толкова хубаво.

Аз отивам на място, за което, както се казва, е взето моето съгласие, дал съм си съгласието за това.

Ще ми се само две неща да ми позволите да ви помоля да направим – да търсим действително въплъщение, изпълване със съдържание на този девиз, който е на сградата на парламента „Съединението прави силата”. Може да звучи като клише, но ми се иска да се подобрява и да се засилва авторитетът на парламентаризма, на парламентарната република, да се засилва ролята, смисълът, съдържанието и разбирането на хората от ползата от демократичното устройство на страната.

Искам да кажа и това, особено на водещия на днешното заседание проф. Корнезов – мисля, че с това, което докладвахме от Комисията по земеделието и горите имаме и принос в парламентарната практика. Доста пъти Ви накарахме да търсите неординерни решения, но такъв е животът. Не всичко може да се вмести в инструкции и изисквания.

В заключение ви пожелавам всичко най-хубаво. Благодаря ви за това, че не ми позволихте да се променя в негативна посока. Най-вече благодаря на колегите от опозицията, които винаги са защитавали по-особено мнение, карали са се, но, така или иначе, сме стигали до позитивни решения. Парламентът е за това.

Желая ви щастие, успехи и, дай Боже, да се видим пак. Аз всъщност не ви казвам сбогом, само довиждане и то за не много дълго време. Всичко хубаво. (Ръкопляскания.)