Владимир Дончев

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо, радвам се, че председателстващият действително забеляза сериозните пропуски в този законопроект. Опасявам се, че те не могат да бъдат оправени между първо и второ четене.

Този законопроект страда от редица недостатъци, които го правят абсолютно негоден. Ако трябва да се изразя по-образно – това е все едно да пишем в закона, че мантинелите са действително необходими, но трябва да се произвеждат от дърво. Този закон е пълен с технически уточнения, които вероятно са в интерес на администрацията. Неслучайно тя си го е прокарала дотук. Но ние като народни представители носим отговорност пред своите избиратели и е крайно време, дори в края на мандата си, да престанем да изпълняваме прищевките на администрацията, а да си дадем сметка пред кого носим отговорност, когато приемаме такива закони. Да, много са жертвите на произшествията по пътищата. Да, превишената скорост и неопитността на водачите са едни от причините, които ги довеждат, но това причина ли е ние да си затворим очите пред истинските причинители на хилядите загинали по нашите пътища?!

На първо място това е корупцията. Защо си затваряме очите, когато обсъждаме този законопроект, пред разбитите пътища, пред откраднатите милиони, десетки милиони, стотици милиони всяка година от асфалт, от пътища, потънали в различни черни каси?! Защо си затваряме очите пред няколкото фирми, които печелят винаги търговете години наред за тези пътища?! Защо си затваряме очите пред опитите на нашата администрация да препречи пътя на чуждестранни фирми да участват в тези търгове?! Защо си затваряме очите пред откраднатите знаци или пред тормозещите от години софиянци, а и други големи градове – маршрутки, свързани с местната власт?! Това са причините този законопроект да се движи напред, а не частните интереси на администрацията, която е решила в рамките на 30-40-50 страници да си набута всичките технически изисквания в един закон. Аз бих се съгласил да има подобни технически изисквания в такъв закон, но ако имаме и техническите изисквания за спецификацията на асфалта, който се слага по нашите пътища, за да можем да знаем кого да вкараме в затвора, когато краде от този асфалт. А всички си затваряме очите пред това!

Технически погледнато, от юридическа гледна точка законът е абсолютно негоден. Вътре има абсолютни измишльотини и глупости, които явно не са догледани от юрист. Ще цитирам § 24, господин председателю, защото мислим по един и същи начин. В чл. 173б и 173в пише: “Когато поради недостатъци в съответния нормативен акт – забележете, поради недостатъци на съответния нормативен акт! – или поради неправилно прилагане на съответните изисквания, министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице може да откаже регистрация на определени превозни средства”. Същото правомощие има председателят на Комисията за защита на потребителите. Извинявайте, но това е нонсенс, това е абсурд, смешно и срамно е това да го има в български закон! Кой ще прецени тези недостатъци в нормативния акт и по какъв начин ще реагира, като се спре от регистрация съответното моторно превозно средство?! Съответният издател на нормативния акт (тук дори не пише за какъв ранг става въпрос – може да става дума и за закон), кой ще го суспендира? Министърът ли? Или председателят на Комисията по защита на търговията? Това е абсолютен нонсенс и такава глупост, която отдавна не се е виждала в българския парламент! Срамно е да коментираме подобни текстове. Не мога да приема, че такива текстове могат да се обсъждат между първо и второ четене. Срамно е да ги има въобще в такъв закон! Срам за вносителите, срам за Министерския съвет! Този закон трябва да се върне, да се доработи както му е редът и тогава да влезе, за да можем ние като народни представители с чиста съвест да го обсъждаме.