Нихат Кабил

Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва ли да сме доволни от това, че Европейският съюз, Европейската комисия ни дава право и удължава програмата ни? Отговорът е: да, трябва да сме доволни. Трябваше ли обаче да стигнем дотук? Отговорът ми е: не, не трябваше. Защото това, което ще гласуваме и парламентарната ни група ще подкрепи днес, е един много добър урок за всички, които по-нататък напред във времето ще бъдат в тази зала. Защото искам да припомня на всички, които страдат от къса памет в тази зала, че като министър аз внесох една ратификация, но с обединените усилия на много политически сили, с изключение на моята, тук Програма САПАРД, която беше набрала скорост, по която бяха договорени над 60% от средствата, буквално беше спряна. Ефектът беше все едно една кола с висока скорост да бъде спряна едновременно на ръчна и крачна спирачка. Година и половина време, уважаеми колеги, ни трябваше, за да рестартираме програмата. Година и половина! Ако върнем от този момент, в който ние сега ще гласуваме с голяма радост "удължаването" от Европейската комисия на срока на програмата, ще видим, че през лятото на 2006 г., преди присъединяването към Европейския съюз, целият ресурс щеше да бъде договорен, ако тогава парламентът не беше извършил този много груб антидържавен акт. И може би в 2007 г. поне до средата на годината, още в началото на нашето присъединяване, всички средства по САПАРД щяха да бъдат разплатени.

Това, което беше натрупано като капацитет, като знания по Програма САПАРД по най-нормален начин трябва да се прехвърли в усвояването на средствата от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Най-значителният ресурс по всички европейски програми към нашата страна като член на Съюза. Искам да припомня, че с националното съфинансиране събраната сума по Програмата за селските райони е 3 млрд. 609 млн. евро. Но това, което последствие с Програма САПАРД, това, което продължава в момента, доведе до това, което ще регистрирам само с един факт – в Програмата за развитие на селските райони, като продължение на САПАРД, в мярката за инвестиции в преработката, уважаеми дами и господа, вече трета година сме в Европейския съюз, има не повече, даже са по-малко от 50 проекта за преработка, за добавена стойност към земеделските и горските продукти. И знаете ли защо? Отговорът е много прост. Бизнесът в момента не иска. Отказва да ползва европейски средства по тази програма. Защото всеки предприемчив бизнесмен, предприемчив български гражданин в земеделското производство, в хранителната промишленост мина през Програма САПАРД. Почти всеки от тях, след като повтори проектите за развитие и разширяване, попадна в капана на безконечните проверки, безконечните прокуратури, специални служби, ОЛАФ, обръщане на проектите с хастара на обратно, търсене под вола теле и т.н., и т.н. Изпаднахме в просрочие. В момента има бенефициенти, на които 6, 7, 8, 9 месеца не им се плащат проектите по Програма САПАРД. Аз не знам кой трябва да дойде да провери. Аз не знам какво трябва да се направи, за да им се платят тези средства.

Това е жалката истина и можеше да не се случи, ако през м. май 2005 г. от конюнктурни съображения в тази зала не беше отхвърлена т. 2 от законопроект, с който Народното събрание да даде право на Държавен фонд „Земеделие” да договори сумата за 2005-2006 г. – последните две години от тази програма, а разплащането да бъде направено след последваща ратификация с цел да не се изгуби скоростта. Тогава общата теза беше против мен и моята партия. Не, няколко месеца преди изборите вие ще договорите целия ресурс, ще злоупотребите с тези пари. Просто нямаше как това нещо да стане и никой в тази зала не си направи труда да вникне в тези елементарни неща. Вследствие на това закъсняхме с 1,5 година, почти две години, а сега в момента се радваме едва ли не на благословията, благоволението на Европейската комисия, на комисаря, че ни е удължил програмата с една година.

Уважаеми колеги, нека това да ни е за урок! Благодаря.