Докладчик Надка Балева

„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на заседанията си от 11 и 19 март 2009 г. разгледа внесените законопроекти.

На заседанията присъстваха от Министерството на вътрешните работи Николета Кузманова – началник кабинета на министъра, Габриела Килфанова – главен юрисконсулт, Дирекция „Миграция” и Росица Грудева – главен юрисконсулт, господин Стоян Сталев – изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции.

Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 6 март т.г., се предлага промяна в дефиницията на понятието „чужденец”. Промяната е с цел синхронизиране на възприетата от действащото законодателство терминология. В Конституцията на Република България и в други закони терминът „чужденец” се използва като родово понятие и обхваща всички лица, които не са български граждани. С прецизиране на посочената дефиниция се цели уеднаквяване на терминологията в съответствие с изискването думи или изрази с утвърдено правно значение да се използват в един и същи смисъл във всички нормативни актове.

В законопроекта се предлага възстановяване на разпоредбата, касаеща статута на лицата без гражданство, за които към момента липсва правна уредба. Също така в него е отразено изискването на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г., относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. Този единен образец на документа за пребиваване съдържа всички необходими данни и отговаря на високи технически стандарти, особено по отношение на гаранциите срещу подправяне и фалшифициране, а същевременно приемането на този образец е превантивна мярка срещу незаконната емиграция и пребиваването с нередовни документи.

Друг съществен момент е свързан с въвеждането на критерии, залегнали в Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Целта на директивата е да се установят ясни, прозрачни и справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане като необходим елемент на една добре ръководена миграционна политика: да се установи хоризонтален набор от правила, приложими спрямо всички граждани на трети страни, които не отговарят или са престанали да отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване в дадена държава членка.

Във връзка с процедурите по връщане се отдава предпочитание на доброволното връщане спрямо принудителното връщане. Определя се и срок за доброволно напускане, който следва да се удължи, когато това се счита за необходимо поради конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. С оглед да се насърчава доброволното връщане се предвижда предоставяне на засилена помощ и консултиране, както и използване на съответните възможности за финансиране, с които разполага Европейският фонд за връщане.

В законопроекта в съответствие с директивата се предлага намаляване на срока за налагане на забрана за влизане в Република България от 10 на 5 години.

В изпълнение на установените процедурни гаранции за ефективно упражняване от страна на засегнатите граждани на правото им на защита в законопроекта е предвидена нова процедура относно съдебното оспорване на заповедите за принудително настаняване в специален дом на чужденец, спрямо когото има наложена мярка за административна принуда по реда на Закона за чужденците в Република България. Предвидено е съдът служебно да следи и да се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването в специалния дом.

Предлага се и прецизиране на кръга от лицата, които имат правомощия да налагат принудителни административни мерки по реда на Закона за чужденците в Република България. Предложението е с цел определяне на компетентните органи съобразно структурните и функционалните промени в Министерството на вътрешните работи.

В законопроекта е залегнало изискването на Директива 2003/109/ЕО на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни, чиито разпоредби са въведени в действащия Закон за чужденците в Република България, по отношение на отнемането на статут на дългосрочно пребиваващ в случаите на отсъствие от територията на Общността за период от 12 последователни месеца.

С изменението на чл. 26, ал. 2 се отменя изискването за пребиваване на територията на страната за определен период от време на лицата по чл. 25, т. 6 от Закона за чужденците в Република България, тъй като разрешението за пребиваване на тази категория лица е издадено на правно основание инвестирана сума и не следва да се обвързва с период на пребиваване на територията на страната.

Предложените промени гарантират предоставянето на по-благоприятен статут на реални вложители в местната икономика и този кръг субекти следва да бъдат изрично изключени от обхвата на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България.

В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители Атанас Атанасов, Йордан Бакалов, Георги Георгиев, Елиана Масева и Минчо Спасов, които поставиха въпроси по законопроекта за намаляването на срока за налагане на забрана за влизане в Република България и за размера на инвестицията, въз основа на която чужденец може да получи право на пребиваване в България, както и за практиката в държавите членки за този размер на инвестицията.

От името на вносителите бе отговорено на поставените въпроси, като бе изтъкнато, че предложението за увеличаване на размера на инвестицията е било включено в законопроекта, но отхвърлено в Министерския съвет и че не възразяват да се обсъдят и други предложения между първо и второ четене на законопроекта за увеличаване на размера на тази инвестиция. Относно намаляването на срока за налагане на забрана за влизане в Република България вносителите посочиха, че това изискване е залегнало в чл. 11 на цитираната Директива 2008/115/ЕО.

Вторият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците, внесен от Петър Кънев, Огнян Герджиков и Йордан Цонев на 23 февруари т.г. предвижда завишаване на размера на инвестицията, която се явява основание за получаване на право на пребиваване в страна от чуждестранни инвеститори. В мотивите се посочват, че действащите разпоредби на Закона за чужденците в Република България за праг от 500 хил. долара не са подходящи и се налага увеличаването му поради създалата се практика за така наречените „кухи инвестиции”, а основната цел на предлагания законопроект е да се предвидят възможности за реални инвестиции като се създадат различни нива в зависимост от това какъв е характерът на тази инвестиция. В последните години инвестициите в България са насочени предимно към пазара на недвижими имоти, а в законопроекта се предлага предвидения праг да е свързан с придобиване на акции, облигации, права на интелектуална собственост и други. По този начин се цели насочването на инвестиции към реалната икономика.

В законопроекта се предлага и изменение на разпоредбата на чл. 26 относно отказа за продължаването на срока за дългосрочно пребиваване или отнемането на това право на чужденец като се предвижда, че не може да се отнемат тези права на чужденци, които са инвестирали посочените суми по чл. 25, т.6 или са граждани на друга държава членка, държава от Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.

При обсъждането на законопроекта се изразиха становища, че между първо и второ четене следва да се прецизират предложените прагове с оглед намирането на най-подходящото решение за създаване на възможности за инвестиране в България и едновременно с това спазване на законовите изисквания за пребиваване.

По този законопроект Министерството на вътрешните работи предостави писмено становище, че той се доближава концептуално с този на Министерски съвет в частта относно създаване на по-благоприятна среда за развитие на чуждестранните инвестиции в страната.

От друга страна, текстовете в областта на инвестициите, които са залегнали в законопроекта, предложен от народните представители, дефинират подробно случаите, в които се приема, че е налице чуждестранна инвестиция, и че тази материя следва да се уреди в специален закон, какъвто е Закона за насърчаване на инвестициите, а не в Закона за чужденците в Република България. В случай, че се възприеме предложения от народните представители подход за разширяване на начините на инвестиране и тяхното изрично изброяване в Закона за чужденците в Република България следва да се предвиди текст, който да определи компетентните органи и реда, по който става това.

Съществуващата практика на държавите членки на Европейския съюз относно видовете инвестиции посочва, че в повечето от тях в националните законодателства са предвидени условия и основания за установяването на инвеститорите. Практиката на държавите членки по отношение на третирането на инвеститорите – граждани на трети държави показва, че са налице две групи. Едните държави нямат специални преференциални условия за инвеститорите, които са граждани на трети държави, и статута на пребиваване на тези лица е съгласно изискванията на Директива 2003/109/ЕО, а другите, които имат финансов праг, той е условие за издаване на разрешение за пребиваване на инвеститорите.

В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:

– подкрепи с 11 гласа “за” и 6 гласа “против” Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерски съвет, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване;

– подкрепи със 7 гласа “за” и 2 “въздържали се” и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците, внесен от народните представители Петър Кънев, Огнян Герджиков и Йордан Цонев, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване”.